Разпознават ли българите фалшивите новини?
Изследване на „Алфа рисърч” и фондация „Конрад Аденауер” показва, че хората бъркат жълтото и сензационното с измислените събития
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 0
  • 0
    0
фалшиви новини, изследване

Разпознават ли българите фалшивите новини. Отговор на този въпрос търси изследване на „Алфа рисърч” и фондация „Конрад Аденауер”.

На въпрос дали са срещали фалшива новина в медиите 70% от анкетираните са отговорили, че са попадали на такава през последната година.

Това е голям процент и затова попитахме какво хората в България разбират под фалшива новина, обясни Боряна Димитрова от „Алфа рисърч”. Близо 45% отговарят, че това са компромати срещу известни хора, а 35%, че става въпрос за сензации за известни хора.

фалшиви новини, изследване

Това означава, че хората свързват фалшивите новини с жълтото и сензационното, с онова което излиза в жълтите медии, а не в сериозните.

Едва 16% посочват, че фалшивите новини са измисляне на несъществуващи събития.

фалшиви новини, изследване

Сензациите изместват фокуса от реалните фалшиви новини и докато хората са съсредоточени върху сензациите, фалшивите новини могат спокойно да шестват из медиите, да се приемат за истина, коментира Боряна Димитрова. Нещо, което изглежда сериозно, фактологично и скучно, може да е много по-опасно от сензациите, уточни тя.

На въпроса доколко медиите в България са независими над 41% посочват, че са по-скоро зависими, а 25% – напълно зависими. Само 10% твърдят, че медиите са независими.

фалшиви новини, изследване

Доверието в медиите в страните от ЕС е пряко свързано с доверието в институциите и в качеството на демокрацията, коментира директорът на „Алфа рисърч”. Именно затова северните нации най-много вярват на големите медии в своите държави.

От проучването прави впечатление, че най-трудно фалшивите новини различават най-младите, които се информират от „Фейсбук” и „Туитър”, където има един значителен обем от информация, която трудно може да се провери, каза Боряна Димитрова.

Изследването показва и ниско доверие към информацията, която идва чрез посланията на политиците.

фалшиви новини, изследване

По думите на Димитрова резултатът показва, че политиците са и автори, и жертви на собствената си дискредитация – занимават се повече с това, отколкото да информират за важните решения.

 „По-жив съм от всякога!” - тези думи на преподавателя по история Емил Джасим са по повод информацията в няколко сайта, че е пребит и умрял. Вече цяла година той води война с фалшивите новини и съдебно дело срещу 4 електронни издания, след като беше набеден в гавра с апостола Васил Левски. 

„Заради фалшивите новини един човек ме нападна на улицата. И има много случаи, в които в резултат на тази кампания от месец март съм бил обиждан от напълно непознати хора”, посочва той. 

Интернет консултантът Александър Ненов е създавал фалшиви новини. Преди няколко години сайтът му пусна информацията, че „Фейсбук” е разработка на Държавна сигурност, а „Гугъл” спира да работи. Новините се разпространиха мълниеносно, нищо че завършваха с текста: „Честит първи април”. 

„Българите разпознават фалшивите новини избирателно, тъй като приемат за истина фалшива новина, която отговаря на техните политически пристрастия и виждания. И обратното, всичко против техните възгледи се приема за фалшива новина, макар да е истина”, обобщава той. 

  • 0
    0
Още по темата
0 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре