Въпреки че мастилото по решението на Централната избирателна комисия, с което се обявяват изборите за приключили, още не е изсъхнало, всички погледи вече са насочени другаде. Въпросите са много, но всичките са свързани с една тема: Ще има ли правителство? Чие ще е то? С колко гласа ще бъде избрано? Колко дълъг ще е животът му? И, разбира се, кои партии ще влязат в новата управляваща коалиция.

След като слушахме как цяла седмица политическите партии се упражняват по тези теми, изводът е, че и те нямат много голяма яснота по това какво да правят. Разбрахме, че всички искат правителство. Някои – на малцинството. Други – експертно. Трети – програмно.

Правителство на малцинството в конкретния случай много трудно би могло да просъществува. Да, това беше възможно в миналия парламент, когато ГЕРБ имаха 117 депутати и им трябваха само още четирима, за да съставят кабинет. Когато обаче имаш 97 и нито една от остналите партии не желае да те подкрепи, нещата изглеждат просто безнадеждни. Така че, като че ли правителството на малцинството отпада като опция.

Снимка: Ладислав Цветков

Експертно правителство. Това е словосъчетанието, с което ставаме и лягаме през последните дни. Искат го и БСП, и Атака. Твърдят, че разполагат с квалифицирани хора – експерти. И че това ще направи кабинетът експертен.

Ако по този начин искат да ни намекнат, че през последните 23 години са ни управлявали неексперти и некадърници, думата експерти може и да е уместна. Но иначе е съвършено несъстоятелна. Защото няма експерт, който да не е свързан с определена партия. И съответно – да не изпълнява нечия политическа воля. А и конституцията възлага на кабинета да изпълнява „вътрешната и външната политика на страната”. Така че, по дефиниция това е политически, а не експертен орган. Защото само политическите партии могат да носят отговорност за управлението и състоянието на държавата. Не експертите.

Накрая – програмно правителство. Това е една още по-странна формулировка. Защото самата конституция задължава всяко правителство да има програма. Когато парламентът одобрява един кабинет, той гласува три неща – състав, структура и програма. Тоест – програмата е задължителен елемент от конституирането на правителството. А кабинет без програма просто не може да съществува. Дори при основанията за вот на доверие/недоверие, конституцията е посочила три - цялостната политика, програмата или конкретен повод. Тоест – всяко правителство е програмно. И на нас нищо ново не ни се предлага.

Но да приемем, че стигнем до там, че гласуването за кабинет вече е на дневен ред. Вероятно първата партия - ГЕРБ със своите 97 човека няма да успее да състави правителство. Ако Атака им предостави всичките си 23-ма депутати (което тя категорично отказва да направи), накрая ГЕРБ пак ще са принудени да търсят подкрепа от БСП или ДПС, макар и само с един глас. Нещо, което изглежда съвършено невъзможно.

В хипотеза две, по конституция мандатът отива в БСП, която има 84 депутати. Постоянният партньор на левицата – ДПС, има 36 човека. И отново сме в патовата ситуация със 120 депутата. Но оттук нататък основният закон трябва да се чете много внимателно. Оказва се, че тези две партии нямат нужда от трети постоянен коалиционен партньор. Трябва им само един глас и то – само веднъж, при избирането на кабинета, за да бъдат подкрепени от 121 човека. Оттам нататък те стават буквално непоклатими и не-сваляеми от властта. Защото, за да мине един вот на недоверие към кабинета са необходими отново 121 депутати.

Снимка: архив, Ладислав Цветков
Снимка: Ладислав Цветков

Чл. 89 от конституцията казва, че „Една пета от народните представители може да предложи на Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет. Предложението е прието, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители”. Тоест – за да падне този кабинет на БСП и ДПС, някой от собствените им депутати трябва да ги напусне и да гласува срещу тях. Нещо, което е доста трудно с оглед на дисциплината в тези две формации.

Изводът е прост – ако при гласуването на кабинета, БСП и ДПС успеят да „откъснат” дори един депутат от Атака или ГЕРБ, те ще са си самодостатъчни. И ще са непоклатими до момента, в който не решат да правят промени в кабинета. Тогава този един глас ще им трябва отново.

Разбира се, възможно е да не стигаме до тези сметки и БСП, ДПС и Атака да направят сложна тройна схема на колаборация, която упорито отказват да нарекат коалиция. Но дори бегъл поглед е достатъчен, за да се види че комбинацията между трите партии е като орел, рак и щука. И всяко решение на този бъдещ съюз ще е плод на дълги пазарлъци и тежки компромиси. В момент, в който времето наистина ни притиска.

  • КС ще гледа по същество искането на ГЕРБ за касиране на вота
  • ВКС отклони 2 искания за касиране на изборите
  • Контролираният вот на предсрочните избори е 18.68%
  • Парламентът е парализиран и няма да произведе никакви закони
  • ГЕРБ внесе искането си за касиране на изборите
  • 80 000 бюлетини от вота са недействителни
  • Избирателни списъци открити в дома на председател на изборна секция
  • Печатите за секционните комисии - с 2500 повече от самите комисии
  • Политическите разпри в новия парламент започнаха
  • БСП предлага Михаил Миков за председател на НС