Оставката на който и да е министър не стои на дневен ред в коалицията. Това каза здравният министър д-р Петър Москов в предаването „Тази неделя” по bTV по повод спекулациите, че ще бъде поискана оставката на министъра на образованието Тодор Танев.
„В момента блокът не функционира като единен политически организъм”, смята здравният министър. По думите му ако Реформаторския блок не започне да работи по друг начин, няма как да гарантира, че е стабилен партньор.
„Целият този дебат, изваждането на такива фигури, на които им е нарушен трудовия стаж, цели да се разколебае конституционното мнозинство”, каза Москов по повод изказването на бившия шеф на МВР Светлозар Лазаров и скандалът „Яневагейт”. В предаването „Тази сутрин” Лазаров заяви, че е напуснал системата на МВР заради „груб политически натиск от ДСБ”.
„Съдебната реформа не се прави за някой или против някой, тя се прави за да работи системата прозрачно и да дава резултат”, допълни Москов.
„Няма предпоставка за промени в кабинета. Мнозинството трябва да бъде на висотата си и да потвърди положените си вече подписи под консенсуса за конституцията”, каза още Москов.
Равносметка на здравната реформа
Моята цел като министър е парите за здравеопазване да се използват максимално ефективно. Това каза Петър Москов по повод предвидения бюджет.
Здравният министър показа три графики в студиото на „Тази неделя”.
Първата е изработена от Световната банка, която консултира при промени и реформи в здравеопазването. Със зелено са отбелязани разходите за образование, в синьо са социалните разходи (напр. пенсии), а в червено – здравеопазването.
„Ако нашият здравен статус продължи да бъде същия, разходите трябва да започнат да се увеличават за сметка на тези за образование и социални дейности”, обясни Москов. По думите му по този начин до 2020 година ще се увеличат осигуровките, няма да се дават пари за образование и за пенсии.
Втората графика представя количеството активни болнични легла в българската здравна система. От графиката излиза, че в определени градове в страната има повече болнични легла отколкото средното за Европейския съюз.
„Има неравнопоставеност на хората в определени региони, те трябва да си вземат бохчата и да отидат някъде, за да се лекуват”, обясни Москов. По думите му това е за задоволяване на определени бизнес интереси.
„При изпълнение на националния рамков договор ще излезе, че са нужни 26 000 активни легла, а в момента имаме 39 000. Все едно имаме едно пиле и държите три хладилника, не е много умно, нали?”, каза здравният министър.
На третата графика са представени пет болници и съответния брой договорени клинични пътеки и пациенти, приети по тези клинични пътеки. Червената линия е средната стойност на клиничната пътека.
„В големите градове, където има екипи и възможност да се поеме цялата човешка патология, тези болници гълтат вода, а по-малките формират печалба”, поясни Москов. Поради тази причина трябва да се промени структурата.
Данък „вредни храни”
Ако запазим тази структура ще се увеличат разходите за здравеопазване, смята Петър Москов. По думите му данък „вредни храни” е важен, защото ще действа като превенция за редица болести.
„Десният подход е да се инвестира там, където с минимален ресурс можеш да постигнеш максимален ефект”, допълни Москов.
