Основни изпълнители по Националната програма за енергийна ефективност са всички 265 общини в България, те имат задължения за проведат открити и прозрачни процедури за обществени поръчки и препоръка да възложат дейностите на малки и средни местни фирми. Това обясни министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в предаването „Лице в лице”. Така тя отговори на критиките на опозицията от БСП, че ГЕРБ ще използва 1 млрд. лв., предвидени по програмата, за манипулация на местния вот по-късно тази година.

Павлова нарече обвиненията на Мая Манолова от левицата, че ГЕРБ започва санирането не по квартали, а по предизборни секции, „емоционален изблик” и добави коментара, че „на крива ракета и Космоса ѝ пречи”. „Силната негативна реакция е показателна – напипали сме болен социален проблем, освен това аз виждам само злоба и завист в реакцията на опозицията. Ако те трябваше да правят такава кампания, явно щяха да я използват предизборно”, посочи Лиляна Павлова.

„Основен изпълнител на проекта са общините – в тях има кметове на всички политически партии – ГЕРБ не дели нито кметове, нито фирми на наши и ваши”, подчерта многократно Лиляна Павлова.

„1 млрд. лв. отпуска държавата за 1,1 млн. домакинства, които живеят в такива сгради. Всички държави от бившия социалистически блок го направиха, а ние не сме”, отбеляза още Павлова и допълни, че България е най-неефективната енергийно членка на ЕС.

Критерии за кандидатстване

В България има над 70 000 панелни жилища, които трябва да бъдат ремонтирани и в които живеят над 1,1 милиона души.

„98% от сградите са частна собственост, а в същото време нямаме навика и културата за поддържане на етажната собственост за общи части, покриви и др.”, посочи Лиляна Павлова.

За да попаднат в програмата, сградите трябва да са с минимум 36 апартамента, а коорепарциите да са построени преди април 1999 г. „От 1999 г. влизат в сила нови нормативи за енергийна ефективност, на които по-новите сгради отговарят”, обясни регионалният министър.

За да се кандидатства по програмата, съседите трябва да се обединят в сдружение на собствениците. „Необходима е регистрацията на минимум 67% от собствениците в сдружение. То се регистрира в Общината и по електронен път в Агенцията по вписванията. Това става доброволно и безплатно. Няма нужда от емисари или да се плаща на някого, за да регистрира сдружението. След това по образец сдружението заявява своето желание за участие в програмата”, обясни Павлова.

Тя уточни, че въпросните сдружения се правят само с цел кандидатстване по този проект и нямат други функции и правомощия.

Все пак финансиране ще получат само онези сгради, в които всички собственици са дали съгласието си за участие в програмата. „Ние нямаме право – държава или община, да влезем в нечия частна собственост”, подчерта Павлова.

Ролята на общините

Всяка община избира фирмите по открита прозрачна процедура по Закона за обществени поръчки. „Препоръката е да дадат шанс на малки и средни предприемачи и производители на материали. Ще се създаде работа в строителството, където има възможност и за наемане на ниско квалифицирана работна ръка”, посочи Павлова.

Указанията са да се даде шанс на малки и средни фирми. 265 общини имат потенциална възможност да участват в програмата. За нас е от значение да подкрепим хората, които живеят в тези сгради.

Законът не позволява една фирма да извършва всички дейности. „Една фирма оценява дали е необходимо конструктивно обследване, друга прави енергиен оглед – който прави обследването, не може да строи, защото някой може да предпише нещо, за да си го направи”, обясни регионалният министър. „Отделно проектиране и отделно строителство”, обобщи накратко тя.

По думите на Павлова, програмата като реализация може да започне и още от следващата седмица. „Кметовете обаче имат ангажимент да обявят открити тръжни процедури, да се изберат кои фирми да участват, технически и конструктивно, а това отнема време”, обясни тя.

Какво включват мерките за енергийна ефективност

Проектите по Националната програма за енергийна ефективност ще бъдат специфични за всяка сграда. Те включват пълна изолация на сградата, ремонт на покрива, подпокривна изолация, стълбище, енергийна ефективност на асансьорите, осветлението и отоплението на общите части.

При санирането няма да се подменят асансьорите в кооперациите, а само ще се следи дали съоръженията са енергийно ефективни. Остъклените балкони няма да се премахват, а само ще се проверява дали отговорят на общата визия на сградата. „До подмяна на дограма на прозорци и балкони ще се стигне само ако остъклението не отговаря на изискванията”, увери Лиляна Павлова.

Трябва да има унифициран цвят на сградите. „Всяка община и всеки Общински съвет е длъжен да издаде наредба за цвета на фасадите за всеки квартал и всяка община. Целта е, подменяйки дограмите, да ги направим да изглеждат прилично. Тези, които вече са си направили изолация или дограма, няма да ги караме да си я сменят, но ще трябва да се унифицират с цвета”, категорична бе Павлова.

Тя увери, че по програмата могат да кандидатстват и сгради, на някои от етажите на които вече е сложена изолация. „Ще финансираме останалите етажи, ако има вече санирани етажи”, посочи министърът.

„Изобщо не сме забравили магистралите”

Регионалният министър, чийто основен приоритет в предишния кабинет на ГЕРБ бе строителството на магистрали, препотвърди и този ангажимент.

„Тази година довършваме 130 км нови магистрали и започваме строителството на нови 70 км магистрали. Тази година ще рехабилитираме над 300 км пътища и започваме проектите за рехабилитация на поне още 500 км пътища”, изреди тя.

„Няма да оставим пътищата, но трябва да се погрижим и за санирането”, посочи Лиляна Павлова.