В преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на ДОО бяха направени промени в Наказателния кодекс, с които се криминализира укриването на задължителните осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване в големи или особено големи размери, предаде БТА.
Според приетите текстове "големи размери" са тези, които надхвърлят 3000 лв., а "особено големи размери" са тези, които надхвърлят 12 000 лева.
Предвижда се укриването на осигуровки в големи размери да се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до 2000 лв., а при укриване в особено големи размери наказанието ще е лишаване от свобода от две до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
В закона беше записано, че работникът или служителят, подлежащ на задължително осигуряване, не носи наказателна отговорност, включително и за подбудителство и помагачество.
В рамките на дебатите Румен Христов от Реформаторския блок поиска наказанията да са и за двете страни - и за работодатели, и за служители.
Лидерът на "БСП – Лява България" Михаил Миков възрази като заяви, че работникът не носи отговорност за издължаване към НОИ, НАП и НЗОК. По думите му работодателят е този, който прави удръжките от работника, дължими към съответните институции.
Според Емил Димитров от Патриотичния фронт Наказателният кодекс "не трябва да се пипа", само защото администрацията не работела ефективно. „Правим норма, която няма да работи, ще обяви всички работодатели за престъпници”, каза той.
Четин Казак от ДПС заяви, че групата ще се въздържи от подкрепа на текста, защото към промени в Наказателния кодекс трябва да се подхожда внимателно, да има сериозни обсъждания. Той отбеляза, че промяната не е била обсъждана в Правната комисия и не е спешна.
Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин призова текстовете да бъдат приети, защото с тях укриването на осигурителните вноски се приравнява с укриването на данъци.
