Политическо решение за възобновяване на проекта АЕЦ „Белене” няма. Кабинетът „Орешарски” не е водил преговори, държавата в момента няма финансова възможност да осъществи проекта и на този етап той няма развитие, обяви министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев в предаването „Тази сутрин” по bTV.

„Такова решение може да вземе само българското Народно събрание,” подчерта многократно министърът.

Рестартирането на проекта за строителство на втора атомна централа бе основен стълб в икономическата част от предизборната кампания на БСП. Техните партньори в парламента, които също подкрепиха кабинета на Пламен Орешарски – ДПС, обаче са против идеята. Двете партии имат общо 120 депутати в Народното събрание, което им позволява да приемат решения, но консенсус по въпроса за „Белене” е трудно да се прогнозира.

Рекет или „нормални взаимоотношения”

Драгомир Стойнев коментира иска на стойност 872 млн. евро, внесен в Арбитражния съд в Женева от руската компания „Атомстройекспорт” заради отказа на България от строителството на АЕЦ „Белене”.

„Не бих го нарекъл рекет, а нормални взаимоотношения между две дружества – НЕК и „Атомстройекспорт”. Ние ще внесем контраиск и ще оспорваме тази цена. НЕК ще опише в иска и това, което руската страна дължи на България,” посочи енергийният министър. Той увери, че в спора България ще бъде представлявана от реномирана адвокатска компания, наета от кабинета „Борисов”. Той обаче не разкри коя е тя, нито колко струват услугите й, с аргумента, че тази информация е търговска тайна.

Приоритет – без промяна в цената на тока

Приоритет на правителството в следващите месеци е запазването на цените на тока на същите нива, обяви министърът, без да споменава възможности за евентуално намаляване. „Има искане за увеличаване с 40%. Въпросът обаче е не колко искаш, а колко може да понесе българският народ,” подчерта Стойнев.

Той показа схема с цените на електроенергията от различните производители, изтъквайки, че токът от АЕЦ „Козлодуй” струва 44 лв. за киловатчас, а от фотоволтаици – 699 лв. за киловатчас.

„Имам воля да променя модела, защото съм положил клетва пред българското общество,” декларира министърът. Той обаче изтъкна, че държавата не може да развали едностранно договорите с ВЕИ производителите. „Трябва да седнем на маса с тези производители и да решим какво правим – постигаме компромис, или системата се срива и производствата фалират,” допълни той.

„От политиката на правителството зависи да създадем условие да няма увеличение на цената на тока. За съжаление нашата държава е сключила дългосрочни договори против обществения интерес,” посочи министърът.

По думите му, който е сключил тези договори, е предал обществения интерес. Драгомир Стойнев обаче отказа да посочва поименно виновници за ситуацията в енергетиката.

Той коментира уклончиво идеята за ток на две тарифи, лансирана от лидера на БСП Сергей Станишев и подета в последствие от премиера Пламен Орешарски. „60% от българите са енергийно бедни, аз искам подпомагане за тях,” заяви Стойнев и посочи, че няма отказ от намерението за въвеждането на двете тарифи – токът да се таксува по-евтино при по-ниско потребление.

1,5 млрд. загуба от такса пренос

Само за миналата година България е ощетена с 1,5 млрд. лв. заради такса пренос, която прави енергетиката ни неконкурентноспособна на международните пазари, обяви още Драгомир Стойнев.

„От производител на ток България се е превърнала в транзитна държава за пренос на ток от Румъния към Турция,” констатира министърът.

„Ако на българската енергетика се позволи да изнася ток, ще има работа за миньорите и няма да има ограничения на мощностите,” категоричен е той. По думите му, отмяната на таксата зависи от ДКЕВР. „Ако трябват и допълнителни законодателни промени, ще ги приемем,” посочи той, въпреки че това зависи от парламента, а не от изпълнителната власт.

Трайно решение за ВМЗ

Като икономически министър Драгомир Стойнев наследи и кризата във ВМЗ – Сопот, където работниците отново заплашиха с протести заради неизплатени възнаграждения.

„Краткосрочните мерки няма да спасят това предприятие, няма да съм като предишното правителство, което даваше само обещания на служителите,” посочи министърът, според когото в момента ВМЗ не работи заради липса на поръчки, а България трябва да възстанови пазарите, на които е имала силно присъствие в миналото.

В тази насока е и приоритетът на Драгомир Стойнев за капитализиране на външната политика на България – представителите на страната по места да взаимодействат с работодателските организации и да казват къде има пазари.

За тютюнопушенето

Като икономически министър Стойнев коментира и отново повдигнатия въпрос за либерализация на забраната за пушене на обществени места. Той предложи въпросът да бъде поставен на референдум заедно с изборите за Европейски парламент догодина.

„Дотогава нека процедурата да се опрости - всеки ресторантьор да реши дали да раздели помещенията за пушачи и непушачи. До лятото на 2014 г. хората ще могат да преценят дали е по-добре да се пуши на закрито, или не,” обясни Стойнев.

  • Министерският съвет назначи 9 областни управители
  • Ясни са заместниците на социалния министър
  • Орешарски призова НПО–та за критичност в икономическата сфера
  • Държавна субсидия - само за партиите, минали бариера от 4%
  • Нови попълнения в екипа на Кристиан Вигенин
  • Полетът на "Бистришките тигри" отива при главния прокурор
  • Областните управители и зам.-министрите - ясни до края на седмицата
  • 90% от депутатите са настанени в нови жилища, чакат ремонти
  • БСП ще лобира за ОЦК-Кърджали
  • Бизнес климатът на дневен ред за Орешарски