Допреди 3 дни имахме решение, с което България влиза в Шенген – заедно с Румъния, първо по въздух, а после по суша. За първи път подобно решение се появява на масата, като единствено опасенията на Германия са довели до оставането ни извън зоната за свободно пътуване. Това заяви вицепремиерът Меглена Кунева в студиото на „Лице в лице”.

Тя подчерта, че е поела преговорите в момента, в който 8 страни са били против влизането ни и е имало настояване то да е обвързано с мониторинговия механизъм на съдебната система у нас. Това изискване е отпаднало, а традиционни противници на членството на България като Холандия и Финландия са минали на нашата страна, посочи Кунева.

По време на подготвителната среща представител на Естония коментирал: „Не можете да спрете България заради това, че има криза с имигрантите”, при положение, че балтийската република е приела еврото по време на кризата в Еврозоната без това да има негативен ефект.

По думите на Кунева е останала само една страна, която е трябвало да бъде убедена допълнително – „това е Германия, която е с най-силен миграционен натиск”. Процедурата минавала през много труден Съвет по вътрешните работи, в който едно „против” по време на гласуването е достатъчно и затова от румънската делегация първи поискали отлагане на въпроса.

Вицепремиерът не коментира какво точно е накарало Бундесрепубликата да застане на тази позиция, но отбеляза, че „има много паралелни промени, като например промяната в шенгенското законодателство, проблемите по границите с имигрантите”.

Тя обаче беше категорична, че страната ни трябва да влезе в Шенген. „От 2007 г. сме вложили много средства, за да бъдат нашите граници оборудвани по шенгенски образец”, каза Кунева и допълни, че непрекъснато се повишават техническите изисквания, като в момента на практика се държим като шенгенска страна без да сме такава и това е вредно и опасно.

По думите й границите на България и Румъния предполагат влизане в шенгенското пространство и афишираните негативи от влизането са преекспонирани – например и сега се връщат мигранти у нас по силата на Дъблинската конвенция.

Антикорупционно

Меглена Кунева за пореден път защити антикорупционния закон, който не мина на първо четене през пленарна зала.

По думите й председателят на ОЛАФ бил изключително учуден от идеята, че сигнал със сериозни доказателства може да бъде хвърлен в кофата само защото не е подписан. Именно анонимките обаче бяха критикувани както от партии във властта, така и от тези в опозиция. Кунева обяви, че ще предложи варианти в тази посока.

По отношение на друг спорен момент – кой ще назначава шефа на антикорупционното бюро, Кунева посочи, че по конституция Министерски съвет ще отговаря за външната политика, като крайната цел е новият орган да бъде независим и от правителството, и от парламента.

„Аз ще предложа един европейски вариант на закона – с повече яснота, с повече аргументи”.