Служебният кабинет номинира досегашният български еврокомисар Кристалина Георгиева за втори мандат и я подкрепи за поста на първи дипломат. Това съобщи премиерът проф. Георги Близнашки след първото заседание на служебния кабинет в сряда.

След продължителното мълчание на кабинета „Орешарски” по темата, Георгиева все пак получи подкрепата на бившия министър-председател на последната среща на европейските лидери в Брюксел, но официална номинация не последва, въпреки настояването на бъдещия председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. След като получи номинациите на държавите-членки, той ще разпредели портфейлите на бъдещия си екип.

Президентът Росен Плевнелиев нееднократно заяви, че Кристалина Георгиева ще бъде българският кандидат за еврокомисар. При представянето на служебното правителство преди ден той съобщи, че номинацията й ще бъде първа точка в дневния ред на първото заседание на новия кабинет.

„Ще направим национално усилие нашият досегашен комисар да получи по-висок пост. Това ще бъде огромно признание за нашата страна”, заяви Близнашки на „Дондуков” 1.

„Тази кандидатура отдавна се обсъжда в обществото. Това е убедителна, достойна кандидатура за България. Ако тя успее да заеме поста, това ще бъде голям успех за българската външна политика, за българската дипломация”, посочи още той.

Министърът на външните работи Даниел Митов представи Кристалина Георгиева като човек, който си е извоювал великолепно име сред своите колеги и държавни и правителствени ръководители през последните години. По думите му, тя би била много успешен върховен представител на ЕС. „Целта е много сериозна, но си заслужава усилията”, коментира Митов.

Малко по-късно Кристалина Георгиева отговори на номинацията в "Туитър".

България беше една от петте държави, които пропуснаха да направят своята номинация за еврокомисар до края на юли, както призова Жан-Клод Юнкер. Очакват се още предложенията на Белгия, Кипър, Дания и Холандия.

Недостигът на жени в бъдещата ЕК е шанс за България да получи по-важен ресор с номинацията на Кристалина Георгиева, тъй като малко държави се съобразиха с апела за повече кандидатури на жени.

За поста на върховен представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността се борят и италианския външен министър Федерика Могерини и полския първи дипломат Радослав Шикорски. В момент на нарастващо напрежение с Русия някои източноевропейски правителства отхвърлят Могерини заради изявените й симпатии към Москва. Шикорски пък е смятан за прекалено критичен към Русия и евентуалното му назначение би подложило на риск възможното помирение с Москва.

Друг потенциален кандидат за поста е и външният министър на Холандия Франс Тимерманс, но страната все още не е посочила официалната си номинация сред трима спрягани за нея.

Разпределението на постовете в бъдещата ЕК е част от голям пъзел на договорки между държавите членки, които обхващат освен ключовите ресори на еврокомисарите, и споразумението за новите титуляри на постовете председател на Европейския съвет и постоянен председател на Съвета на финансовите министри от еврозоната.

На 30 август лидерите на ЕС се събират отново, за да опитат да намерят компромис за разпределението на висшите постове в Съюза. Процедурата по назначаване на новата ЕК предвижда индивидуални изслушвания на кандидатите за комисари в Европейския парламент и гласуване „ан блок" на Комисията от евродепутатите, което трябва да стане преди изтичането на мандата на сегашната ЕК на 31 октомври.

Недостигът на дамски кандидатури за екипа на Юнкер може да се превърне в препятствие в ЕП за гласуването на Комисията. В комисията Барозу има девет жени и председателят на ЕП Мартин Шулц предупреди, че ако в екипа на Юнкер те са по-малко, евродепутатите ще гласуват против.