С руска помощ и усилията на български специалисти съветската техника в Българската армия се държи в изправност, но истината е, че тя е остаряла и вече има нужда от ново въоръжение за авиацията, флота и пехотата. Това коментира в интервю за ТАСС военният министър Красимир Каракачанов.

„Смятам, че България трябва да си произвежда самостоятелно техниката за флота и сухопътните сили. Самолети никога не сме правили (всъщност сме, но до 50-те години – б.р.) и едва ли ще можем да правим в бъдеще. В същото време можем и трябва да стоим кораби и бронирани машини, докато същевременно решаваме и проблемите с превъоръжаването на армията. Това е скъпо удоволствие, но ние сме длъжни да си платим за него, защото ситуацията в света е много неспокойна”, заяви лидерът на ВМРО.

Коментарът му е особено интересен с оглед трите мегапоръчки на МО, свързани с превъоръжаването на армията. От тях голяма известност получи само първата – за 1,5 млрд. лв., с които ще се купуват нови изтребители (служебното правителство препоръча шведския „Грипен”-б.р.). Още толкова пари обаче ще отидат и за два нови бойни кораба и 250 бронирани машини.

В интервюто кореспондентът на руската държавна информационна агенция на няколко пъти засяга темата за отношенията с Русия, като националистът настоява за балансиран диалог с Москва.

„Когато говорим за българо-руските отношения, ние не трябва да говорим само за Руско-турската война. В нашата история е имало и моменти, когато сме се движили в различни направления, но това не е основание за разваляне на отношенията в момента. Смятам, че отношенията между България и Русия трябва да се развиват спокойно – като между две държави, които нямат какво да делят и които имат много допирни точки в културата, езика и историята”, посочва Каракачанов.

Той подчертава, че членството в НАТО и ЕС не се поставя под условие. По думите му Евросъюзът се нуждае от реформиране, но в неговото „многообразие” няма нищо лошо.

Каракачанов коментира, че Западът и Русия имат общи проблеми в сферата на сигурността по линия на екстремизма, а в същото време споделят общ интерес от икономическо сътрудничество и така фактор за разделението остават само „политическите различия”, които могат да се преодолеят с преговори.