Капка по капка власт

„Трудните ситуации изискват нестандартни решения. Предложението на министър-председателя не е стандартно. За много хора то сигурно ще прозвучи противоречиво” – помните ли тези думи? Изсъска ги през зъби тогавашният лидер на БСП Сергей Станишев и с тях защити назначението на Делян Пеевски в ДАНС.

Скандал, повратна точка – 2013 г. я помните, не беше отдавна. Кабинетът „Орешарски” проигра всичкото си доверие с едно-единствено, но безкрайно символично преяждане с власт. Прикрито като спешна мярка. 400 дни народно недоволство, милион скандирания „Оставка!” и една оставка по-късно, имаме déjà vu.

„Положението в митниците е изключително тревожно и са нужни извънредни мерки. (...) Има ситуации, при които трябва да се действа и в този смисъл подкрепям тази кандидатура. Трябва да се използват възможностите на доказани професионалисти. Няма никакво време за губене. Танов е необходимият човек в момента и затова подкрепих тази кандидатура”, каза служебният премиер проф. Георги Близнашки ден, след като Ваньо Танов се върна в митниците.

Помним генерал-майора от системата на МВР не само заради прословутия разговор с „Ало, Ваньо”, разкрил как е възможно цяла държава да се командва през мобилен телефон. По това време не стихваха обвиненията към митниците за прикриване на контрабанда, а нелегалните цигари бяха на всеки ъгъл. За наркотрафика и подобните не говорим.

Въпреки всичко, Ваньо Танов не е Делян Пеевски. Вероятно даже резултатите на митниците през неговото управление са не много по-различни от тези в предишни и следващи периоди. Лошото е, че вече сме видели какво може и какво не може.

Както сме видели и част от областните управители, зам.-министрите и куп чиновници, за чиито назначения не сме чули през тези дни. Те са се пробвали... при това горе-долу по едно и също време.

Никой от тях не е Делян Пеевски, никой от тях няма да се задави с правомощията си. Но пък всички са по един или друг начин част от една гладна за власт партия, която за година опозиция не премина през катарзис и кабинет по кабинет отново овладява държавата.

При това – като прехвърля всичките негативи на надпартийно правителство, в което има достойни личности.

При Орешарски всичко приключи с гигантския скандал „Пеевски”, при Близнашки властта се оттича нанякъде (а доверието ИЗтича) капка по капка.