Преговорите за съставяне на кабинет влязоха в своята трета седмица, а резултатите от тях до момента са меко казано посредствени. Сформирането на правителство в център-дясно, каквито са очакванията, стъпи на плаващи пясъци, в които залитането в позициите на всички страни е въпрос на часове.
Сериозността в изказванията отдавна загуби смисъл, а изявленията след тайни или явни срещи са по-съмнителни от произхода на зеленчуците на пазара.
Разминаванията в позициите на главните преговарящи ГЕРБ и Реформаторския блок заприличаха на чупене на стойки, по-подходящи за сърдити ученички, а тежестта им слезе до пълнеж на медийно време. А целият театър в много действия всъщност е с предизвестен изход. Защото едва ли има някой, на когото му се иска да отиде отново на избори в рамките на няколко месеца.
Без да отричаме влиянието на социалните мрежи в модерния свят, размяната на статуси, линкове и песни от партийни лидери в интернет е показателно за елементаризма на цялата ни система. Избрахме си ги, а сега ги лайкваме, докато чакаме да започнат да ни оправят...
Поводът за по-горните редове е активността на Радан Кънев и Бойко Борисов във Фейсбук. Първият сподели с поддръжниците си в мрежата песента на AC/DC Stiff Upper Lip в неделя. Посланието стъпва на идиома, според който човек, показващ стисната горна устна, демонстрира силата на духа в лицето на бедствие или упражнява голям самоконтрол в изразяването на емоции.
Вторият публикува в понеделник песента Ticking Bomb на Aloe Blacc, а текстът е недвусмислен – „Целият свят стои на тиктакаща бомба”.
Повече обяснение не е необходимо.
