Министерският съвет прие втория пакет от промени в Закона за съдебната власт, като сред тях са засилване на съдийското самоуправление и реформата в прокуратурата, съобщиха от „Дондуков” 1.

С новите текстове се регламентира възможността общите събрания на съдиите да предлагат и изслушват кандидатите за председател на съответния съд и да изказват становище относно кандидатурите. Целта е да се ограничат „възможностите за непублично въздействие”.

Общите събрания ще могат да изслушват и кандидатите за зам.-председатели и да изказват становища по отношение на промени в структурата и дейността на съда. Те ще избират и съдебните заседатели.

Ясен Тодоров: Законопроектът за съдебната власт крие повече опасности, отколкото добри решения

С предлаганите промени ще се стигне до накърняване на независимостта на българските магистрати, каза още Тодоров

В официалното съобщение се излагат в подробности проблемите при настоящата организация на съдилищата: „Сега административните ръководители фактически притежават властови ресурс, който определя доминиращата им роля и създава предпоставки за оказване на нерегламентирано влияние и натиск върху съдиите, а оттам върху процеса на правораздаването. Този проблем е свързан и с други организационни дефицити – отсъствието на адекватен процент на натовареност, липсата на ясни критерии за кариерно израстване, извършването на командироване без никакви правила, пълната непоследователност и непредсказуемост в дисциплинарната практика на ВСС”.

По-малко контрол над обвинителите

Реформата в прокуратурата въвежда ограничението горестоящият прокурор да дава разпореждания за решаване на делата по същество, като той ще може единствено да коментира прилагането на закона.

Указанията трябва да са само писмени и мотивирани и не могат да засягат вътрешното убеждение на решаващия преписката или делото прокурор. Устни разпореждания по и във връзка с работата по дела са недопустими, гласи нарочен текст от приетия проект.

Като допълнителна гаранция срещу незаконосъобразни указания, е предвидена възможността прокурорът да може да ги възразява пред прокурор от по-горестоящата прокуратура на прокурора дал указанията.

На този фон се въвеждат срокове за извършваните от прокурор проверки. Т. нар. предварителни проверки трябва да приключват до 2 месеца с възможност за еднократно удължаване до 1 месец, а произнасянето на прокурора по същество трябва да се случи до 1 месец от постъпване на материалите.

Новите правомощия на инспектората

Към правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС) да извършва проверки на имуществените декларации на магистратите се включват и проверки за почтеност, за конфликт на интереси, за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдии, прокурори и следователи.

За целта инспекторатът ще има достъп до електронните бази данни и други информационни масиви на държавните и общинските органи, органите на съдебната власт и други институции, пред които декларираните факти подлежат на вписване.

Съдии, прокурори и следователи ще декларират имуществените си интереси в страната и чужбина (имоти, коли, банкови сметки и кредити над 10 хил. лв., подаръци над 1000 лв., данни за свързани лица, дялове в дружества, ценни книги и др. инвестиции, както имуществото на съпрузи, деца и лица, с които са във фактическо съжителство).

Те ще подават декларация всяка година, дори в случаите, в които нямат промяна на имущественото си състояние. „Идеята е да се следи, например, как магистратите изплащат кредитите си, защото ако това става прекалено бързо, възниква въпросът – с какви пари ги погасяват“, са мотивите на министър Захариева.