Няма съществена промяна в посоката на обществените нагласи в последния месец. След като към началото на март спря първоначалната положителна инерция в показателите за доверие във властта, в началото на април те вече се установяват на определени нива. Спряло изглежда и лекото спадане на негативни очаквания за икономиката и свързаните с нея теми, което наблюдавахме в последните месеци.
Това показва Политическият и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“ – ежемесечно национално представително изследване, което е независимо от външно финансиране. То бе проведено между 26 март и 2 април сред 1011 пълнолетни българи в цялата страна, чрез пряко интервю по домовете.
Доверието в правителството към началото на април е на нива от 30%, а недоверието - 58%. По отношение на парламента съотношението е 18% положителни оценки срещу 71% отрицателни. Разколебани в последните два месеца изглеждат част от избирателите на основната управляваща партия – ГЕРБ. Това е нормалното за политиката у нас постепенно изхабяване на подкрепата в управляващите в хода на мандата. Въпреки това 23% продължават да заявяват, че на парламентарни избори биха гласували за ГЕРБ срещу близо 15% за БСП. Това са проценти сред всички имащи право на глас и не са прогноза за изборния резултат. Ако, хипотетично, сега имаше избори за парламент, в него биха попаднали ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторския блок и Патриотичния фронт, а с реалистични изгледи да са в него са „Атака“ и АБВ, показват данните на социолозите.
Идните месеци ще покажат дали има съществена динамика в доверието към президентската институция. В последните месеци традиционно около една трета оценяват президента положително, а около и над една втора - отрицателно. Няма сериозни промени в доверието и към другите публични фигури. Известно изключение е Румяна Бъчварова, която с поемането на новия пост очаквано повишава доверието си до 23%, с което утвърждава мястото си сред най-одобряваните министри.
Непроменени спрямо последния месец остават общите нагласи към посоката на развитие на страната. 20% намират, че България върви към по-добро, а 63% - към по-лошо. Потвърждават се изводите от Политическия и икономически индекс преди месец. Като цяло, доверието във властта не е продължило своя лек ръст от предишните месеци, но не е и потеглило надолу. Сходна е логиката и в очакванията за икономиката, личните финанси, цените, безработицата и т.н.
43% очакват общото икономическо положение в страната да се влоши в идната година, 14% - да се подобри, а една трета смятат, че ще остане същото. Половината от запитаните пък очакват материалното положение на собственото им домакинство да остане същото, при една четвърт негативни очаквания и една десета позитивни. Близо две трети очакват цените да растат, една пета – да останат същите, а 5 на сто – да падат. 38% очакват безработицата да расте, 33% - да остане същата, а 14% - да намалява.
С изборите и установяването на новото правителство всички показатели за икономически очаквания показаха лека положителна тенденция – във връзка с настъпилото известно политическо успокоение. Сега тази тенденция изглежда разколебана, а идните месеци ще демонстрират ще има ли нова посока на показателите за икономически очаквания или пък те по-трайно ще се стабилизират, казват социолозите.
Краят на правителството на Орешарски и последвалите месеци бяха свързани с повишена политическа и икономическа тревога, която се разсея със съставянето на ново правителство и станахме свидетели на закономерен лек растеж на доверието в институции и увереността по отношение на икономиката и личните финанси. Този начален кредит на доверие е характерен за първите месеци на всеки мандат. След него логично идва етап на нормализация - проявява се закономерната за напредването на всеки мандат плавна ерозия в обществения комфорт на властта. Нейните първи признаци се забелязаха още в началото на март и се потвърждават и сега.
