Позицията на България винаги е била ясна - да се затворят всички външни граници на ЕС, за да може миграцията да става само през легалните контролно-пропускателни пунктове. Това каза министър-председателят Бойко Борисов пред журналисти днес в Прага час преди участието му в срещата на Вишеградската четворка.

Той определи като спекулации твърденията, че едва ли не някой му е правил забележки, обаждал му се е или е възлагал задачи. Разговорът с канцлера Меркел беше по мое искане, тъй като имаше напрежение с днешната среща, отбеляза Борисов и добави: "Ние с такава радост махнахме границата с Гърция, че сега да построим нова ограда - не ни се строи, нито е европейско, нито е демократично".

По думите на Борисов в същото време имаме проблем, защото ние реално сме шенгенска държава, а нашите съседи не си изпълняват ангажиментите.

Затова именно Вишеградската четворка заслужава поздравления, че слага темата на дневен ред и по-остро настоява за незабавни мерки от страна на Гърция, заяви още Борисов.

По-рано на среща с чешкия си колега Бохуслав Соботка Борисов призова за търсене на общо европейско решение за справяне с мигрантския поток. 

България високо цени традиционно приятелските си отношения с Чехия, както и сътрудничеството с Вишеградската група, заяви министър-председателят по време на срещата в Прага със Соботка.

Оценяваме стремежа на Групата да бъде фактор за разрешаване на проблемите на бежанците и миграцията към ЕС, добави Борисов. Той подчерта, че този въпрос засяга ЕС като цяло и следва да се намери общоевропейско решение, със съвместни усилия и в дух на разбирателство, съобщи правителствената информационна служба.

Премиерът отбеляза тежката миграционна ситуация в държавите от Западнобалканския маршрут, като добави, че с предприемането на едностранни мерки няма да се постигнат устойчиви резултати. Според Борисов мигрантските потоци не могат да бъдат овладени без активния принос и участие на всички държави по маршрута, особено Гърция.

Той посочи още, че идеята за засилване на контрола по българо-гръцката и македоно-гръцката граница няма как да доведе до решение на проблема за Европа, а единствено може да се очаква промяна на миграционните маршрути.

Българският министър-председател изтъкна, че в краткосрочен и средносрочен план от първостепенно значение за овладяване на миграцията ще бъде ефективният контрол по външните граници на ЕС.

По думите му е необходима допълнителна подкрепа за укрепването им. Борисов подчерта също така сериозните усилия на българската държава за редуциране на нелегалната миграция и изтъкна признанието, което страната ни получава за охрана на нашата граница, която е външна за ЕС.

И още от срещата в Прага - България ще настоява НАТО да има сухопътна операция по българо-турската и по гръцко-турската граница, за да се гарантира, че потокът бежанци няма да се измести към нашата страна.

В същото време Австрия обяви, че ще въведе ограничения в броя на бежанците, които ще допуска да преминат на територията й. Словения въвежда аналогични мерки. Останалите страни по балканския маршрут - Хърватия и Сърбия, също предупредиха, че ще затворят границите си, ако съседите им го направят.

И още една разделителна линия - Чехия, Словакия и Унгария се обявиха против квотното разпределение на бежанците.

България и още 12 държави изпълняват ангажиментите си по споразумението. В следващите две години ние ще приемем 1302-ма души. Първите двама пристигнаха тази сутрин у нас с полет от Атина.

Луай и Гази са първите, съгласили се да дойдат в България и да останат у нас поне в следващите две години. И двамата обаче казват, че са избрали страната ни като компромисен вариант.

„В Ирак е пълен хаос, няма никакъв ред, никакви закони! Постоянно стават убийства, просто така - на улицата! Исках да избягам в Германия, но съм тук. Такъв ми е късметът”, казва Гази.

„ Знам, че България е бедна държава и няма възможност да помага на бежанците, знам, че тук има много националисти. Затова и всички семейства, с които се срещнах в Гърция, отказаха да дойдат тук. Само ние се съгласихме”, заяви Луай.

Луай е баща на четири деца, семейството му все още е в Ирак.

„ Искам да работя, дори и без пари, просто да помагам на бежанците, да работя с неправителствените организации. И се надявам скоро да се събера със семейството си”, посочва той.

Сега за двамата предстои обучение по български език. Необходим обаче е и планът за интеграция, който все още се бави и без който трудно бежанците ще се адаптират в новата среда. През следващите три месеца ще живеят в лагера във Враждебна, а след това - на квартира.

Центърът, който беше наскоро ремонтиран, е почти празен, всъщност работи само за двамата новонастанени бежанци. Въпрос на дни обаче е тук да бъдат настанени още 43 -ма души.

Това отново са бежанци, потърсили закрила в Гърция. Преминали са проверка на документите и държавата ни е дала съгласие да ги приеме.

Всички разходи за търсещите убежище, разпределени по квотния принцип, са за сметка на Европейския съюз.

Бежанците, които през следващите две години трябва да бъдат разпределени по квотния принцип, са общо 160 000 души от Гърция и Италия. Споразумението е в сила от 5 месеца.

За да се изпълни споразумението, всеки ден 220 души трябва да бъдат изпращани от Гърция и Италия към някоя от европейските държави.

До началото на февруари обаче ангажиментът за разпределение на бежанския натиск на практика се изпълнява само от няколко държави и досега едва 491 бежанци са разселени. Средно - малко над трима души на ден, вместо 220, за което се договориха европейските лидери.