От началото на годината са задържани над 17 000 нелегални имигранти, съобщи в предаването „Тази събота” на bTV заместник-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов.

Голяма част от тях са поискали статут, решенията, които са издадени до края на месец август, са над 12 800, а 12 700 е бил броят на издадените решения за получаване на статут през цялата минала година, поясни заместник-министърът.

Той прогнозира, че бройката, която ще регистрираме към края на годината, ще бъде между 15 и 17 000 решения за предоставяне на статут.

Според евродепутата Ангел Джамбазки трябва да се иска разговор за регламента, който засяга регистрацията на мигрантите. Около 95% от хората получават статут, България е държавата, която дава най-много статути от поисканите на глава от население. Ако обаче ЕС спазва собствените си правила, по силата на регламента – Дъблинските споразумения от 1990 г., тези хора трябва да бъдат върнати в България. Давате ли си сметка какво ще се случи, ако наистина това започне да се спазва, запита Джамбазки.

Евродепутатът Илияна Йотова коментира, че България отдавна е трябвало да е сред онези държави, които да поискат формално разделението на три групи държави в ЕС – на тази, които са транзитни, както засега е България; на страните, които приемат бежанците, каквито са тези във вътрешността на Европа; и страните, от които тези бежанци идват.

„В момента не можем да сме с еднакви условия с останалите страни във вътрешността, най-малко защото при нас, макар и малко, тенденцията е за покачване на имигрантите, които влизат, и трябва да можем да се справим с тези, които идват на наша територия”, посочи тя.

От началото на годината са разбити няколко каналджийски схеми, съобщи още Красимир Ципов, като припомни, че вчера бяха произнесени присъди на 9 лица в Районния съд в Царево.

Надявам се още следващата седмица в Комисията по правни въпроси в Народното събрание да бъдат приети конкретни предложения, с които желаем да променим именно текстовете, свързани с каналджийството, допълни той.

„Не е достатъчно само да съзерцаваме и да съжаляваме. Това, което се случва, е безпомощност както на Европа да се справи с тази криза, така и едно доста арогантно отношение от някои държави-членки на ЕС, които не желаят да имат нищо общо с кризата, която заля целия европейски контитент”, категорична беше Йотова във връзка с бежанската криза.

Тя припомни решението на страните от Вишеградската четворка - Чехия, Полша, Словакия и Унгария, които заявиха, че няма да приемат нито един бежанец и са против принципа за постоянно разпределение в държавите-членки.

Смъртта на 3-годишния Айлян и неговата снимка, която потресе целия свят, е безспорна трагедия, която обаче се използва и като оръжие да се вменява вина там, където я няма – в държавите от ЕС и европейските граждани, е мнението на Ангел Джамбазки.

„Тази война в Сирия не я водим ние, води я включително дори и Турция. И нейният президент вчера излезе и каза, че Европа е виновна за това”, посочи Джамбазки.

„Защо богатите мюсюлмански сунитски държави – Саудитска арабия, Катар, Обединените арабски емирства, не приемат нито един бежанец от Сирия, а са те са на границата там. Няма ли по-лесно хората да се впишат в среда, в която имат една и съща религия”, попита Джамбазки.

Той отново подчерта, че трябва да правим разграничение между бежанци и нелегални имигранти.