През 2014 г. средата за сигурност в Европа се промени драстично. Намираме се в нова фаза на развитие, която бих нарекъл „Студен мир”. Това заяви президентът Росен Плевнелиев в изказването си пред участниците в Мюнхенската конференция по въпросите на сигурността. Държавният глава взе участие в Президентския дебат на Конференцията, заедно с колегите си от Украйна, Литва и Финландия.

Пред участниците във форума на високо равнище българският президент открои три основни предизвикателства пред европейския модел на сигурност, установен след края на Студената война, които произтичат от кризата в Украйна.

Първото предизвикателство е кризата в Украйна от началото на 2014 г., която по думите му е нова фаза на развитие в отношенията – от „Студена война” към „Студен мир”. „Мир, защото никой не иска война и никой не иска да се връща обратно към времето на Студената война. Този мир, за съжаление, е "студен", защото се използват способи от времето на Студената война, а и от периоди преди нея”.

„Ако наистина мислим за хората в Източна Украйна, не трябва да се търси замразяване на конфликта, а намирането на решение, което минава през спазването на Минските споразумения”, подчерта държавният глава.

„Вярвам, че в Европа има реална заплаха и достатъчно доказателства за воденето на хрибридна война и за изпълнението на стратегия за създаване на замразени конфликти. Това е поредното доказателство, че, за съжаление, се намираме в нов етап на "Студен мир”, допълни той.

Според президента второто основно предизвикателство пред сигурността в Европа е свързано с неспособността на руската държава, общество и икономика да се приспособят към процесите на глобализация и на интеграция.

„Бъдещето не идва по газопроводи, а чрез ефективност, устойчиво развитие и иновации, а не чрез използването на енергията като оръжие. Решението днес, въпреки съпротивата на Русия, е да продължим процеса на интеграция, да продължим работата по споразумения за свободна търговия, либерализиране на пазарите на ток и газ и създаването на енергийни борси, където енергията се търгува свободно и на пазарни цени", каза Плевнелиев.

Той определи противопоставянето от страна на Русия на европейския модел и ценности като третото основно предизвикателство пред сигурността. „Русия не иска война, никой не иска война. Но сме свидетели на ясен процес на противопоставяне - на санкции, на хибридна и на безпрецедентна пропагандна война в Европа”, заяви той.

„Преди 25 години Берлинската стена падна и Европа започна да пише история... Европа обаче трябва да се събуди, защото през последните години губим посока и задълбаваме в собствените си проблеми, пишем по-скоро бюрократични правила, отколкото история. Но ако спрем да правим история, някой друг ще я прави вместо нас”, коментира още президентът Росен Плевнелиев в Мюнхен.

  • Русия е главният враг на Украйна, се казва в новата украинска военна доктрина
  • ЕС удължава с шест месеца санкциите заради конфликта в Украйна
  • Бан Ки Мун осъди възобновяването на насилието в Украйна
  • Порошенко пак поиска да бъдат разположени миротворци в Украйна
  • Порошенко обвини Путин, че "иска цяла Европа"
  • Порошенко: Няма гражданска война в Украйна, има окупирана територия
  • Драматично видео показва как се нарушава примирието в Украйна
  • Ройтерс: Русия разполага тежка военна мощ на границата с Украйна
  • САЩ дадоха нови кредитни гаранции на Украйна
  • Президентът на Украйна подписа спорни закони за десъветизация на страната