Петгодишният Алекси няма възможност да посещава детска градина заедно със своите връстници. Той преживява първата си сърдечна операция, когато е само на 6 месеца.

Диагнозата - вродена сърдечна малформация, лекарите поставят още при раждането му, малко след като момченцето е настанено в дома за медико-социални грижи в Шумен.

Изоставен само на няколко месеца, Алекси намира своето семейство преди 3 години.

„Защо се насочих към тези дечица, защото те имат най-много нужда от нас. Като видях какво е по домовете - не че чак толкова не се грижат за тях, но не може за всяко дете човек. А трябва”, споделя приемният родител Калинка Костадинова.

Скоро след като е настанен в приемното семейство, Калинка забелязва, че детето не се развива нормално.

„Ако 24 часа е денонощието, 25 може да е в движение. Нямаше умора. Просто за минута нищо не можеше да го впечатли. Нищо не може да задържи вниманието му. Храненето му беше трудно, той с часове се хранеше. Гълташе като пате. Не можеше да дъвче”, спомня си Калинка.

Преди година Алекси получава втора диагноза - „Хиперкинетично разстройство на поведението".

С помощта на социалните работници, Калинка записва Алекси в детска градина. Липсата на специалисти, които да работят с детето влошава състоянието му.

„Те имаха доста проблеми, затруднения с Алекси. Не можеха да се справят с поведението му. Той често агресираше към другите деца. Самонараняваше се, не си задържаше вниманието, ставаше тревожен”, обясни социалният работник Нермин Бейти.

Няма човек, който да се грижи ежедневно за него, ежечасно. И оттам започнаха и настроенията. Той иска да бъде център на внимание, но не може - дечица много”, обяснява майка му.

Въпреки затрудненията, в детската градина момченцето за първи път започва да говори.

„Когато беше в дома, той използваше само 2 думи - тати и бати. Сега даже се опитва да свързва думите в изречения. Това е голям напредък”, казва Нермин Бейти.

Днес Алекси не посещава детска градина, защото не може да получи необходимата за състоянието му грижа. Но приемната му майка вярва, че някой ден за децата със специални потребности ще се намерят достатъчно специалисти.

„Всичко е възможно при добра воля. Ако сме малко повече толерантни, да си отворим сърцата за нещо по-добро, за различните. Те не са различни, но ние им сложихме този етикет. Те са едни от нас. Те са нашите деца...според мен е необходимо да има обучени хора. Това е нещо, което е елементарно...Животинките се гледат от улицата, а нашите дечица ги изкарваме на улицата. Много ми е болно”, споделя приемната майка Калинка.