Оградата по границата намалила миграционния поток 7 пъти

Десет месеца след изграждането на защитното съоръжение по българо-турската граница бежанският поток не спира. Със затоплянето на времето се очаква повече имигранти да се опитват да преминат българската границата.

Според Граничната полиция в Елхово 30-километровата ограда по границата е ефективна - намалила е в пъти бежанския поток. Строителството на така нареченото защитно съоръжение бе съпътствано със серия от скандали за избора на фирмите, които доставят материалите, сроковете и цената. Тя достигна малко над 7,7 млн. лв.

В началото каналджиите правели опити да минават през нея, режейки телената ограда със специални ножици. „Има опити за преминаване на защитното съоръжение, но поради факта, че нашите патрули са до самото съоръжение и турските също са там, тези опити се сведоха до минимум”, коментира директорът на Регионалната дирекция „Гранична полиция” в Елхово Георги Калайджиев.

От Гранична полиция признават, че натискът по границата продължава, но вече извън периметъра на оградата. „Извън него имаме частични нарушения, особено по поречието на река Тунджа, която е там, имаме наплив на бежански поток”, обясни Георги Калайджиев.

Посоченият за най-критичен участък е с дължина от 10-15 километра. В него има две почти безлюдни села.

Село Присъдец е само на няколко километра от границата. През 2007 там избухва голям пожар, загиват двама души, опожарени са 10 къщи. Селото днес има четирима жители. Димитър и Христо отглеждат животни. Срещите с бежанци са част от ежедневието им. Последната група минала преди два дни. Дошли направо в къщи да им искат храна.

„Дойдоха, идват от гората, викат „София, Англия”. Имаше три малки деца, да ти е жал направо, дадохме им хляб, сиренето като видяха...”, разказва Димитър.

Според мъжете бежанците ще стават повече. Сега ги спирали високите води на реката, която минава между селото и гората. „Повече ще са тогава, повече ще стават”, смята Христо.

В съседното село - Филипово, живеят две семейства. В едното - на бившия учител Пейо Крумов, пазят спомена за младо момче от Ирак. Преди месеци дошло пред дома им, гладно и отчаяно. „Окъснахме домат, дадохме му сирене, хляб. Питахме за родителите му, то показва с ръка до гърлото - заклани били”, спомня си учителят.

Момчето било предадено на Гранична полиция.

Не минава ден, без семейство Крумови да се питат какво е станало с него и къде е сега. Според процедурата нелегално преминалите границата отиват в разпределителния център в Елхово. В момента там има 150 души, включително последната заловена група от 25 мъже, жени и деца от Сирия и Афганистан.

Според решение на Министерски съвет скоро ще започне изграждането на още 131 км защитно съоръжение по границата с Турция. Проектирането и изграждането е възложено на областните управители на Хасково, Ямбол и Бургас. Прогнозната му цена е 90 млн. лв.

Оградата, хората и националната сигурност

„Оградата е намалила миграционния натиск седем пъти. Ние обаче продължаваме да се борим с последствията, а не с причината – трябва оградата да бъде достроена”, коментира в предаването „Тази сутрин” депутатът от Патриотичния фронт Емил Димитров – Ревизоро.

„В САЩ, най-демократичната държава, има ограда по цялата граница с Мексико. Държавата трябва да се бори, няма нужда да чакаме последствията и бежанците, за да лишаваме нашите майки от помощи, за да издържаме хора, които са влезли нелегално. Америка го прави, ние с какво сме по-различни, по-смели и по-демократични?”, попита още той.

Според статистиката почти 100% от гражданите, поискали закрила от България, получават бежански статут. Процентът е най-високият в целия Европейски съюз. „Тук обаче говорим за 15-20 000 души за две години. Такъв брой хора преминават през Италия за по-малко от половин година”, изтъкна директорът на Центъра за близкоизточни изследвания Мохд Абуаси.

„В Германия миналата година обявиха квоти. Тези, които влизат в Гърция, например, са голям брой, но там остават много малко, защото не им вземат отпечатъци, за да могат да отидат в Западна Европа”, обясни Абуаси. По този начин Гърция избягва ангажимента си по Дъблинската конвенция, според която със статута на търсещите убежище се занимава първата европейска страна, в която чужденецът е влязъл.

„Нормално е при тази напрегната обстановка, при условия, че е отворена граница на Турция с териториите на „Ислямска държава” и Фронта „Ан Нусра”. Ако влезем в Турция и се насочим обратно към нашата граница, нито един турски полицай няма да ни попита къде отиваме. Не е само въпрос на бежанци, а и за националната сигурност”, коментира още директорът на Центъра за близкоизточни изследвания.