Ахарон Кочиян от Пловдив е обиколил 60 държави в Европа, Азия и Африка, катерил е върхове над 6 000 метра височина, спускал се е с едни от най-дълбоките пещери в света и е почитател на каньонинга.

Той е по-известен като пловдивския Индиана Джоунс. Съветва синовете си да следват пътя, а не хората. „Бил съм в много различни държави, в Непал, в Тайланд, в Лаос - много интересна малка държава, Камбоджа, Виетнам, много държави. Африка е интересен континент, там съм бил в западна Сахара, която е най-слабо населената държава в света”, разказва пътешественикът.

Ахарон е категоричен, че стараната, която би посещавал многократно е Турция. Обяснява си го с факта, че е арменец и корените му водят началото си оттам. „През 2005 г. направихме експедиция по източните земи на Турция. На тази екпедиция поставих пъпа на малкия ми син на връх Арарат, защото този връх е символ на арменщината, аз съм арменец. Този връх е свързан с историята на Армения, нищо, че е в Турция”, обяснява той.

„Беше трудно арменец да отиде на върха и отидохме инкогнито. Но кюрдът, когото наехме, ме разпозна и ми каза, ти не си българин. И той ми каза, ти приличаш на мен, ти или си кюрд, или арменец. Аз тогава казах, че съм арменец и той вика – „Да си мълчиш, тихо!”. През същата тази експедиция пътувахме и на юг, точно до границата със Сирия”, спомня си Кочиян.

„Има една планина Джило. За да стигнем до нея, пътувахме 8 часа, 80 километра...Тука слизат кюрди от планината и директно обезкостяват всичко... На едно кръстовище армията ни спря и ни каза, че натам не може да продължим. Аз карах буса и попитах защо и той каза, там има ПКК кюрди и направи знак, че ще ни отрежат главите. Ние решихме да отидем, на своя глава. И към 22:30 часа вече някъде прас с буса между палатки. В това село влезнахме, като наскачаха хиляди деца, жени всякакви, всеки ни дърпа, крещи нещо, пълна паника. И един ме хванал за врата и чертае на буса звездата на ПКК и аз в еуфория викам Йоджалан (името на лидера на ПКК Абдула Йоджалан, който е в затвора – бел. ред.) и той се кефи”, разказа още Ахарон Кочиян.

„И излезе един старец с една бяла чалма и се разписка буквално айде айде чай или поне така се чу в тъмнината. И ни вкараха в една голяма юрта, отвсякъде с килими долу по пода с някакви одеала такива цветни, увиснали по стените на юртата като тапети, една газена лампа и една много странна миризма, спомням си, че веднага ми се насълзиха очите”, спомня си арменецът.

„Този се оказа старейшина седна най-отпред, отсреща седнаха може би 20-30 човека млади. Изкарахме едно списание и го дадохме да го гледат и точно на първата страница беше Първанов, тогава беше и президент. Питахме ги кой е този, не го познаха, разгръщаха снимките и видяха Стоичкови викаха Стойко, Стойко. Викам от къде го познахте, вие нямате телевизор”, продължи Ахарон Кочиян.

От Азия за Ахарон най-ярък спомен са останали маймуните. „Когато бях в Непал, от летището си намерихме такси. Някъде по средата на пътя ни вкараха в един парк и казаха – „Не става за тази цена, трябва за друга двойна цена”. И тогава казах „Сваляйте ни!”. Отвсякъде от дървета, от сгради има едни маймуни, в Непал има едни макаци с едни големи зъби и са толкова крадливи и нахални. Като взеха да слизат отвсякъде и гледат за нещо лъскаво... Тоя приятел отиде да търси такси, аз останах с багажа и се чудих как да го опазвам, слизат от дървета маймуни, зъбят се, ужас! Успях да удържа фронта, докато дойде таксито, нищо не успяха да откраднат”, похвали се Ахарон.

Ахарон вече е замислил следващите дестинации. Всяка година за него зимата приключва още януари, когато от някое екзотично и топло място наблюдава изгрвите през палмови листа.

„Пътуването за мен е свобода. Моите пътувания са изцяло посветени на свободата. Аз пътувам по всевъзможни начини, само да е по-евтино. Няма значение с какво ще се храним, къде ще спим, важното е какво ще видим”, категоричен е пътешественикът.