За „фораминиферите като черупчести кореноножки" или проблемите на българското образование
Дискусия за сложните формулировки, учителските подходи и уменията, които усвояват учениците в българските училища
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 2
  • 1
    0
учител, училище, ученик, ученици, клас
Снимка: Getty Images/Guliver Photos

„Фораминиферите са черупчести кореноножки, обитатели на солените води. Размерите им силно варират от 20 милиметра до 5-6-7 сантиметра”, чете седмокласничката Сабрие от благоевградското село Баня в ефира на предаването „Тази сутрин” по bTV. Текстове, подобни на този от учебника по биология, възмущават учители, родители и ученици заради необходимостта децата да научават наизуст информация, която трудно биха приложили в реалния живот.

Сложните думи и словосъчетания в учебника по биология възобновиха горещия дебат за съдържанието на българските учебници, както и за причините българските ученици да са на последните места в международните изследвания на възможностите за аналитично мислене на децата.

„Причините са много и комплексни, изводите са за всички ни по веригата”, констатира зам.-министърът на образованието Ваня Кастрева.

Според Цвета Брестничка от Асоциация „Родители” сложните думи и уроци не са непременно нещо лошо. „Важно е в какъв контекст и с каква цел се учи нещо – децата трябва да учат сложни думи, но да знаят защо ги учат. Сложните неща могат да се учат, ако имат връзка със живота”, подчерта тя.

Младият учител по история Емил Джасим, програмен директор на Центъра за образователни инициативи, настоя, че тези проблеми биха отпаднали, когато се промени методиката на преподаване. „Ние, учителите, нямаме свободата да разпределим материала, нито разполагаме с материална база. Само ако има безжична интернет връзка, ние с учениците веднага бихме проверили как изглежда това”, посочи той.

Експертите се съгласиха също, че съществува разделение между децата – на такива, които се справят, или не се справят – след 7-ми клас, от една страна, и на децата в големите градове и малките населени места. „Децата в по-малките населени места имат достъп до по-малко ресурси, родителите имат по-малка възможност”, обясни Цвета Брестничка.

„Според последните изследвания младите хора упражняват дадена професия най-много по четири години, което означава, че учениците трябва да се научат да се преквалифицират по-лесно и да усвоят т. нар. меки умения”, допълни Емил Джасим.

Целият разговор чуйте във видеото:

  • 1
    0
Още по темата
2 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре