През изминалата седмица се състоя премиерата на последната трета автобиографична книга на големия актьор Никола Анастасов. В „Истории с усмивки”, редактирана от Ирина Канушева, актьорът разказва за прохождането си в телевизията, за Сатиричния театър, за работата си в радиото и киното в продължение на повече от половин век.
„История с усмивки” е само малка част от наследството, което ни оставя сърцето на Сатиричния театър. Книгата е написана след много срещи на редакторката с актьора. „В процеса на работа се опознахме един друг и се сприятелихме. След като вече се познавахме, след като направихме тази книга, си останахме много добри приятели и до самия му край”, споделя Канушева.
На 8 август тази година след тежко боледуване на 84-годишна възраст почина „усмивката” на Сатирата. Загубата е голяма не само за близките и приятелите му, но и за всички, които просто обичат да се смеят.
„Пред мен е последното му представление, играхме „Лека форма на тежка депресия” и той дойде, вече беше много болен, много отслабнал и вика „Не мога да ям, не искам”. Абе, Кольо, хапни нещо, четири монолога големи го чакат и викаме „Ако не искаш да играем, да върнем хората”. „Не, няма да връщаме хората”. И го изигра”, спомня си неговият колега Славчо Пеев.
В последното си качване на така любимата му сцена, публиката едва удържа аплодисментите си. Същия ден актьорът навършва 84 години, 60 от които в театъра.
„Ние му викахме Кольо Чара. Сега всички говорят за Кольо Усмивката, а тази усмивка идваше от чара. Даже когато не е усмихнат, той беше чаровен и прекрасен”, спомня си Татяна Лолова.
Редакторката Ирина Канушева си спомня весела история от биографията на големия актьор: Като млад той дружал с някакво момиче, което харесвал и редовно изпращал до вкъщи. Една вечер тя си тръгва и му казва „Обичам те” и той доволен казал „Благодаря” и си тръгнал.
Както самият Никола Анастасов каза в интервю за bTV: Човек трябва да го помнят с усмивка, с весело настроение, никому не е нужен да знае скърбите му и драмите му и да става съпричастен. Всички живеем, за да се радваме един на друг, а смеха, както казвам аз, е превъзходство на духа и по-хубаво нещо няма.
