Спомен за Никола Вапцаров
За големия поет си спомнят двама от наследниците му – племенникът Никола и неговият син също Никола, роден в един и същи ден и час, когато е разстрелян именитият му роднина
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 0
  • 1
    0
2111188286.jpg

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя

вратите не залоствай.

Наследник на бунтовен македонски род, моряк, революционер и поет, който с еднаква нежност реди рими за любимата и за народа.

Никола Вапцаров е роден на 7 декември 1909 г. в град Банско. Баща му е войвода от ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му е една от майка му Елена Везюва, завършва американски колеж и става протестантка, мисионерка и учителка.

За големия поет си спомнят двама от наследниците му – племенникът Никола и неговият син също Никола, роден в един и същи ден и час, когато е разстрелян именитият му роднина.

„Моята баба и с мен така процедираше, предимно с притчи, тя за всеки случай имаше някоя притча, за да може ти сам да си извадиш поуката. И за това не случайно Вапцаров е написал стихотворението учиш ме, мамо, с притчи”, казва племенникът на великия поет.

Още на 9 години печели конкурс за стихотворението си „Романтика” в списание „Летец”. По-късно пак пише за машините, но като курсант във военноморско училище във Варна. Наричали го моряка, защото без да знае да плува се хвърлил да спасява момиче в морето.

Приживе излиза само една негова стихосбирка  Моторни песни”. Вапцаров поема по пътя на баща си, но в нелегалната комунистическа паритя.

През 1942 г. полицията извършва масови арести на комунисти, в този списък попада и Вапцаров. Поетът е бил подложен на нечовешки мъчения, като решава да сложи край на живота си, за да не издаде някоя партийна тайна. Обаче не успява да се самоубие и мъченията продължават до момента, в който го осъждат на смърт.

На 23 юли Вапцарое в осъден на смърт, още същата вечер бива разстрелян на гарнизонното летище. Няколко часа по-рано вижда за последно съпругата си Бойка. Поетът се сбогува с любимата си с поема.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам

ще те целуна и ще си отида.

  • 1
    0
Още по темата
0 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре