Младежи обучават свои връстници в толерантност. Често липсата на разбиране пречи на различните деца да се развиват и те рано отпадат от училище.
За да има дъщеря й Златина социален живот, Мария Дякова я придружава навсякъде, дори в клас. Всекидневните случки са я научили, че хората трудно проявяват толерантност към различните деца, като нейното, което е с нулево зрение.
„Трудно им е, защото те не знаят как да комуникират с нея. За тях думата „виж", когато се отнася за нея, е нещо табу, не смеят да го кажат", разказва Мария.
Табутата са още по-големи, когато са насочени към различните етноси. Велчо Михалев е координатор на проект „Младежта е толерантност". „Тези, които искат да учат, отпадат от училище, тъй като не ги приемат останалите ученици в класа. Много често стереотипите идват от там, от непознаване на другия, на различния", казва той.
Паунка Василева от ромски произход и е студент по начална педагогика. Сега е доброволец - учи връстниците си, че е като тях. Колежка е на Златина, която мечтае да бъде и да работи сред хора. „Бих искала да помагам на незрящи хора като мен, да ги науча да четат и да пишат", казва тя.
„Различията ни обединяват" е мотото на доброволческите клубове по толерантност, които стават повече.
