Преди броени дни Окръжният съд в Пловдив присъди архитектурен паметник от XV век в центъра на Карлово за собственост на Главното мюфтийство и това предизвика вълна от негодувание в подбалканското градче.

Вместо да бъде използвана за археолгически музей, каквато е била идеята още преди 30 години, бившата Куршум джамия ще бъде възстановена като молитвен дом на мюсюлманите в Карлово.

„Доколкото разбираме, ще има обжалване на акта на съда и за момента не сме решили какво точно ще бъде предприето след окончателното решение на съда. Във всички случаи то ще бъде достатъчно консенсусно с оглед на това да не се създава допълнително напрежение в обществото”, коментира пред bTV главният секретар на Мюсюлманско вероизповедание Ахмед Ахмедов.

По думите му, все още няма окончателно решение карловската джамия отново да стане молитвен храм. „Това зависи от нуждата на местните мюсюлмани. Там има действаща джамия. Не бих могъл да ви кажа колко точно са мюсюлманите, Главно мюфтийство не води такава статистика, но има разбира се мюсюлмани. Самият факт, че тя има възможност да се превърне в религиозен храм, не изключва възможността тя да бъде паметник на културата, напротив. Когато Мюсюлманското вероизповедание получи своя имот, ако я получи, то е готово да търси съфинансиране, за да може храмът да бъде реконструиран. Знаете, че този обект в момента е в окаяно състояние”, обясни още Ахмед Ахмедов.

По думите на кмета Емил Кабаиванов Мюфтийството не е собственик, а решението на съда се основава на нотариален акт, получен от пловдивски нотариус без никакви други документи. „Някой иска да завземе част от центъра на Карлово. Това няма как да стане. Джамията трябва да остане публична собственост, както досега”, декларира кметът.

На критиките, че общината не се грижи за сградата и тя все още не е превърната в музей, което е основание за искането за собственост от страна на мюфтийството, председателят на Общинския съвет Стойо Карагенски посочи, че в Стара Загора джамията вече е музей, но пак има искане за собственост.

„В момента се водят 83 дела за връщане на имоти на Мюфтийското настоятелство – това е лавинообразен ефект”, предупреди Карагенски.

„Аз съм от стар карловски род и за мен съжителството с турското население е било пословично. Никой не им пречи да изповядват свободно религията си. Десетки години джамията край реката действа и не е имало проблем”, коментира един от гражданите, излезли тази сутрин на протест пред Куршум джамия.

„Това решение идва отгоре, политически кръгове в ДПС целенасочено насаждат етническо напрежение”, подчерта той.

„Нямаме нищо против мюсюлманите да си изповядват религията и те си я изповядват. Никой не ги е ограничил. Никога не сме имали проблеми – насаждат ги отгоре”, допълни друг гражданин.

Местният лидер на националистическата партия „Атака” обяви, че структурата е готова на „позволени и непозволени” действия, за да „защитават българското”.

„Ще прибегнем до всичко, което позволява и не позволява законът. Достатъчно сме направили да запазим етническия мир. Искаме си нашето, което си е българско, да си остане наше”, коментира Мирослав Банчевски.
Куршум джамия е един от емблематичните паметници на културата в Карлово. Молитвеният дом е построен през XV век от османския военачалник Карлъ Али бей. При строежа на джамията са използвани носещите колони на разрушения при османското нашествие християнски манастир „Свети Спас".

Преди повече от половин век джамията затваря врати, след като е обявена за паметник на културата. Сградата и градинката около нея са актувани като публична общинска собственост.

През 80-те години на XX век са реставрирани част от стенописите, като идеята е била в бившата джамия да бъде поместен археологическия музей. Идеята не е осъществена поради липса на средства.

Днес Куршум джамия е в окаяно състояние - избити са част от дървените парапети, стените са напукани, а вътрешността на храма е подложена на системни вандалски набези. В края на 2012 г. Главното мюфтийство завежда дело в Окръжния съд в Пловдив с настояване за придобиване на апетитния имот.

Делото е заведено по Закона за собствеността и е спечелено от мюфтийството. На решението на съда се противопоставя местната власт, която започна подписка в защита на паметника на културата. До момента в нея са се включили над 5 000 карловци. Едва 5% от населението на града са мюсюлмани. Те имат свой молитвен дом в покрайнините на града.