На 3 март погледите на всички са отправени към Шипка. Днес времето е ясно, няма вятър и по традиция хиляди българи ще изкачат легендарния връх, за да отдадат почит към героите, загинали за свободата на страната ни.
Кристина Газиева и директорът на Националния парк-музей „Шипка – Бузлуджа“ (ShipkaMuseum.org) – Чавдар Ангелов, разказват какво може да видите из етажите му.
Експозицията започва на третия етаж. Тя показва хода на Шипченската епопея – схемата на сраженията, българските и руските позиции, турските позиции. Включени са картини, изобразяващи моменти от сраженията през август 1877 г., както и решителния бой на 11 август по стар стил.
Във витрините са показани предмети, които са били притежание на руски офицери, като наградни грамоти за ордени, копчета, гилзи от куршуми, щикове, канчета и всякакво войнишко оборудване.
Най-тежките сражения са между 9 и 11 август, припомня Ангелов. На 9 започва т. нар. Шипченска епопея – тогава са първите опити на турците да превземат прохода, но всички 12 атаки са отблъснати.
На 10 август има затишие, в което турските сили се реорганизират.
На 11 август се разразяват най-ожесточените сражения, отбраната виси на косъм до момента, в който пристигат първите подкрепления.
Турската армия наброява около 40 хил. души, а защитниците на Шипка – около 5500, като впоследствие се увеличават до 7500 души.
Опълченците са били най-лудите глави от онова време, казва Ангелов. В голямата си част са участвали в Сръбско-турската война от 1875 г. и Априлското въстание (1876 г.). Когато през април 1877 г. е обявена войната, те веднага се отзовават. Така са сформирани първите шест опълченски дружини. Те вземат участие в най-решителните битки – при Стара Загора, Шипка и Шейново и в крайна сметка се превръщат в ядрото на създаващата се българската армия, припомня той.
Само за миналата година през парк-музея са преминали приблизително 90 хил. души, отчита директорът. По думите му това показва, че патриотичното чувство на българите е живо.
