След лидера на НФСБ Валери Симеонов, и шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров се обяви за награждаване на полицаите от граничния патрул, който тази нощ влезе в сблъсък с голяма група нелегални имигранти. При инцидента загина един чужденец.
„За българите, както и за всяка сериозна държава, границите на страната винаги са били, освен всичко друго, и символ на държавност. Има държавни граници – има държава, няма държавни граници – няма държава. Границата е свещена и нерегламентираното й пресичане винаги се е смятало за държавно престъпление”, пише Димитров.
Според него, граничарите „във висша степен са изпълнили дълга си на българска гранична стража, задържайки с опасност за живота си група от превъзхождащи ги двадесет пъти млади и здрави нарушители на границата”.
Именно по тази причина и историкът настоява за висш държавен орден за униформените, като предлага подписка, която той очаква да бъде подкрепена от „стотици хиляди български граждани”.
Той се връща към времето на Първото българско царство, когато държавата ни е била пазена от вал, ров и граничари, които са били наказвани със смърт, ако пропуснат нарушител.
Дали като доказателство за ефективността на тази защита, или като основен аргумент срещу връщането на средновековните порядки, Димитров напомня за един нелеп случай от преди 1000 години: „В същото време, жертва на тези гранични правила става през 980 г. и българският цар Борис ІІ. Той бил пленник във Византия, успял да избяга, но бил облечен с ромейски дрехи и на българската граница бил убит от български граничар, който не го познал”.