В началото на всяка година има нужда от посока, но и от вяра. Пътят към родопското село Чокманово се оказа правилната посока към вярата.

В село Чокмaново има две църкви и дванадесет параклиса, както и един човек, който от 10 години не спира да влага цялата си енергия и всичките си средства, за да запази това културно наследство.

Анастас Иванов е художник и дизайнер по професия. Започва да се занимава с реставрация на църкви след смъртта на баща си, първоначално за да завърши започнат от него параклис, но искрицата се запалва и това се превръща в негова лична кауза.

„В тези размирни времена човешките ценности все повече и повече изчезват. За да не бъдем зверове, така почнах по малко, в началото нямах увереност в себе си, че мога да се заема с по-мащабни неща, така че с леки реставрации, после като останаха материали, които са купувани за параклисчето, реших да опитам и с божията помощ естествено за една календарна година построих също едно такова параклисче „Св. Дух”, разказва реставраторът.

В момента Анастас работи като нощен пазач на минимална заплата. За да възстанови от руините параклисите, е разпродал и част от имуществото си. „Няма безплатен обяд, вие знаете много добре. По-добре така - няма да ме радва да имам един апартамент или една къщичка повече, отколкото това да остане, защото никой не знае колко е на този свят, неведоми са пътищата Господни и така намирам утеха в себе си, с духа си, със смисъла в живота”, обяснява Анастас Иванов.

„Честно казано аз никога не съм си водил сметки какво ми е коствало като финанси, всяка отделена стотинка или лев или изработени пари. Имало е моменти, когато съм лишавал себе си, но така се чувствам по-богат. Богат е оня, не който е вземал, а който е дал - така ги разбирам аз нещата”, казва още Анастас.

Реставрирал е изцяло два параклиса, работи по трети, разрушен до основи. „Първата ми специалност е художествена обработка на металите в художественото училище в Смолян. Този свещник, например, го намерих тук и по мое мнение датира от много по-рано - по-късно от 1700 г. като изработка и за това го реставрирах. Този кръст пък, като влезнах и започнах ремонта на параклиса, тавана беше паднал и изпочупен, не исках да се прави нов олтар, за да седи автентично с тази така наречена овчарска резба. Също и такива много ценни кандила, които датират от 1700 г., лети са. Работейки тук, имах щастието да немаря и каменния кръст, това доказва, че това е свято място и датира много по-рано от 1700 г., защото тогава не са имали възможност да обработват метал, а по-лесно е било каменни кръстове да слагат”, обяснява още реставраторът, докато се разхожда из храма.

Тази зима Анастас Иванов иска да реставрира църквата „Св. Архангел Михаил". Та е построена през 1881 г. и се руши, част от иконите в нея са дело на ученици на Захари Зограф.

Художникът често сънува как ще изглежда реставрираната църква. Буди се и скицира образа от съня си. „Много пъти съм си мислел да се откажа, но започне ли човек да върви по един път, по-добре бавно, отколкото да се върне назад, всяка стъпка назад е грешна стъпка. И винаги съм намирал начин, имало е моменти, спирам, нямам една стотинка, на другия ден се обажда приятел – „бе Тасо, така и така, давам дарение мраморни плочки, тухли”. Искам да благодаря от все сърце, понякога и най-малката лепта, и един пирон е достатъчен да закрепиш нещо, кой с каквото може, цялото население на Чокманово помага”, посочва Анастас.

Целта му е да довърши всички параклиси и църкви в селото, надява се повече вярващи да се включат в неговата кауза и е благодарен на всички, които го подкрепят.

„Съгласете се, една такава къщичка да направите, когато е и на трудно достъпни места, когато мъчиш сам, да запалиш още една искрица във вярата човешка, още един човек да дойде и да повярва в нещата, да не говорим за близки и приятели, защото даже не това е най-важното, че ще остане една искрица още, вяра в един човек да се запали, било то в християнството, човечеството и в добротата у човека, е богатство, това е богатството, което не може да се купи”, казва реставраторът от село Чокманово.