В Дневния център за деца с увреждания е тясно, но има място за много любов. Христина Хаджиева нарича хората, с които работи, свои деца.
„Решихме да правим сватба и още първата ми мисъл, която мина, знаех, че моите деца най-много ще се радват да бъдат на този ден с мен. Просто им казах, че искам те да ми бъдат шафери, те даже не ми вярваха”, разказва тя.
Подготовката за важния ден продължава два месеца. А в събота всички шафери са с прически и специално ушити тоалети. Прекарват целия ден със своята Хиси.
Тя е на 28 и от три години управлява центъра: „Аз първо заобичах тях и след това заобичах работата си”.
Тези деца може да нямат своя сватба, но са били шафери, казват с благодарност родителите им и колегите на Христина.
Твърди, че работата и е лесна. Преди да заведе своите деца на сватбата си, ги водила и на море. От тях иска само едно – да продължат да я обичат.
