Каква е разликата между полицая и престъпника? Едно грешно решение. С тази думи ни посреща началникът на 7-мо Районно управление в София. В системата на МВР главен инспектор Ани Петрова попада преди 15 години. Казва, че да бъде полицай е мечтана професия.

„От малка четях много книги, много криминалета. И любимата ми книга беше "Записки на следователя". Винаги съм се чудела как така тръгваш от нищо, от някакво местопроизшествие и изведнъж даже стигаш до извършителя на това престъпление. Едно е човек да иска нещо, друго е да се окаже, че има качества. Аз си мисля, че освен, че съм го искала - го мога.”, разказва ни тя.

Кариерата си започва като оперативен работник в криминалната група на районното управление в Панчарево. А днес се бори с престъпността в район с население повече от 350 000 души.

Мъжко момиче

Признава, че когато е поканена да ръководи най-тежкото районно управление столицата е изпитала страх: „Че няма да справя, че няма да оправдая доверието. Че до този момент съм била един добър, бих казала отличен служител и в един момент като не оправдая доверието ще бъда един посредствен началник.”

Главен инспектор Петрова не се вписва в представата за строг полицейски началник, но определя себе си като мъжко момиче. Сред подчинените си не допуска мързел, злоупотреба с алкохол и корупция. Признава, че и в нейното управление е имало случаи полицаи да вземат рушвети.

За да успееш в професията е нужна дисциплина и отговорност. А високите постове никога не трябва да бъдат самоцел: „Аз съм чувала преди да започна работа в полицията, че мъжете не обичат жените в полицията, защото първо не могат да вършат същата работа, която вършат мъжете, второ раждат деца, гледат деца, много време отсъстват, налага им се да взимат болничен. И трябва да ги носят на гръб един вид. И аз през цялото време се стараех да покажа, че мога не по-малко от мъжете и че няма никой да ме носи на гръб.”

Проблемите в системата

Възрастта за пенсиониране на служителите в МВР съвсем не е най-големият проблем в системата, казва началникът относно последните полицейски протести. Смята, че ръководството на вътрешното ведомство трябва да намери бързо и адекватно решение на дългогодишния проблем с лошата материално-техническа и нормативна база.

Но през годините често е била разочарована от случващото се в министерството:„Има дни, в които си мислиш, че всичко което си направил, всичко което си изградил се разрушава. Обаче минават ден-два и решаваш, че не можеш да се предадеш.”

Главен инспектор Петрова вярва, че полицаите в България са честни и отговорни хора. На въпроса защо не харесваме полицията, отговаря с въпрос: „Кой да ни харесва? Престъпниците могат ли да ни харесват? Хората, на които са написани актове и фишове за това, че не спазват законите дали да ни харесват? Нас ни приемат като хора без сърца, че това е поредният случай за нас. Не е така, уверявам ви. За всеки случай ние изпитваме някакви чувства. Знаете ли какво е да видите безжизнен млад човек, чийто живот е приключил по такъв елементарен начин?”

В навечерието на професионалния празник на МВР, жената с мъжка професия поздравява колегите си с цитат от песен:

„Животът е труден, понякога лош.

Живеем в такива години…

Но ти не бъди със живота на нож,

обичай го, вярвай му, сине!

И утре, когато потрябва на смърт

да идеш, с врага да се биеш -

иди и падни безпощаден и твърд,

тъй както сме падали ние.

Сред този жесток и нерадостен век

бъди едновременно воин,

и верен приятел, и нежен човек.

Тогава ще бъда спокоен.”