В годините на Студената война двама младежи от Западна Германия помагат на трима свои връстници от Източна Германия за избягат на Запад през България. Организатор на бягството към свободата е настоящият германски посланик в Москва Рюдигер фон Фрич.
Историята, свързана с много рискове, фалшиви паспорти и неочаквани обрати, ви представихме накратко през седмицата.
Историята започва през лятото на 1974 г.
България, лятото на 1974. Ден преди финала на световното по футбол петима германски младежи се срещат през нощта на кея в Несебър. Трима от тях, току-що са завършили гимназия и пристигат за ваканцията от Източна Германия. Другите двама – Рюдигер фон Фрич и брат му Буркхард , пристигат от Западна Германия, за да помогнат на братовчед си Том и приятелите му да избягат.
Семейството на Рюдигер фон Фрич е една от разделените фамилии по време на Студената война.
„Първия път когато отидох в ГДР, бях на 16 години и се запознах с другата част на семейството и с моя братовчед, с който много си допаднахме и на когото по-късно помогнах да избяга. Какви бяха впечатленията ми ли? - Че това е една напълно различна германска действителност. Това също беше Германия, но по друг начин. Различна реалност. Семейство си беше същото. Отношението между хората бяха същите, езикът беше същият, културните традиции бяха същите. Но политическата действителност беше ужасна. Спомням си през 1971 г. присъствах на едно честване по случай издигането на Берлинската стена. Празнуваха 10 години стената като социалистическа защитна стена. Сблъсках се с лъжата, с двойния живот, който водеха хората и това че открито не можеха да казват, че това е лъжа, за да не пострадат. А всеки беше наясно, че това е лъжа. Моят 15 годишен братовчед усещаше и преживяваше всичко това”, разказва Фон Фрич.
Когато научава за намеренията на братовчед си Том да избяга, Рюдигер фон Фрич казва, че за него въпросът не е бил: Дали да помогне, а как.
„През германската граница беше убийствено, пазеше се много добре. Нямаше лесни пътища. Обмисляхме, защото не можехме да питаме никого как се прави това и трябваше всичко да организираме сами. И така стигнахме до идеята, че тези трима източногермански младежи, могат да бъдат три западногермански хипита, които пътуват на автостоп от Федералната република, през Австрия, Югославия, България, Турция. Те трябваше да пристигнат в България, както и ние с брат ми. И там да им дадем западни паспорти.
Първият опит за бягство удря на камък
Въпросът беше как да се сдобием с фалшиви паспорти и печати. Незнаехме кого да питаме и се страхувахме, затова решихме сами да ги изработим. Близо година се упражнявах да фалшифицирам сам тези печати. Чудех се как може да стане – с картофи, с линулеум. И накрая стигнах до най-просто средство – гумичките. Беше въпрос на упражнения, упражнения, упражнения. Често казвам, че в тези години инвестирах много в западногерманската индустрия, която произвежда гуми”, разказва още посланикът.
След дълги месеци на подготовка бягството трябва да стане „легално" през граничния пункт „Капитан Андреево” по време на финала на световното по футбол. Две седмици преди датата Фон Фрич прави контролно пътувания до страната ни, за да изучи пътищата и възможните рискове.
В последния момент обаче са неприятно изненадани цветът на печатите в паспортите е сменен. Но жаждата за свобода е по-силна от отчаянието. На срещата в Несебър петимата младежи уговарят ново бягство. Среща е след две седмици пред паметника на цар Освободител в София.
Това, което междувременно разбрахме е, че в цветовете на българските печати имало флуресцентни частици. В първите печати нямаше такива и сигурно щяха да направят впечатления и да ни заловят.
Вторият опит отново е с много обрати, но завършва успешно. Какво се случва в петимата герои след бягството? Всеки поема по своя път, свободен да направи своя избор. Преди две години петимата се срещат отново на мястото, където преди 40 години започва бягството им към свободата.
Рудигер фон Рфиц описва цялата история в книга
Цялата история Рюдигер фон Фрич описва в книга, която тази седмица бе представена в София и Пловдив.
10 години след бягството той започва дипломатическа кариера. Първата му мисия е през 80-тегодини във Варшава, когато се заражда опозицията срещу социалистическата система.
След падането на Берлинската стена е част от екипа дипломати в Брюксел, които работят по присъединяването на страните от Източна Европа към ЕС.
Три години е и вицепрезидент на Федералната служба по разузнаване. От март 2014 година, в разгара на Украинската криза, поема поста посланик на ФРГ в Москва.
Вижте цялото интервю на Кристина Баксанова с Рюдигер фон Фриц във видеото:
