Регистрираните в Бюрата по труда са малко над 200 000 безработни, а хората в трудоспособна възраст, които нито работят, нито учат, нито искат да се регистрират като търсещи работа, са над 300 000. Тези данни цитира по време на конференция социалният министър Бисер Петков, съобщи БТА.

Почти десет процента от работоспособното население няма интерес към политиките по заетостта, заяви ексминистърът Ивайло Калфин, който в момента е част от Института за икономика и международни изследвания. Той отбеляза, че 300-те хиляди „нищоправещи” са два пъти повече от очакваната бройка преди последното изследване по темата.

Според Калфин профилът на тези хора е различен – предполага се, че те са с ниско образование и многодетни, но изследването показва, че 66 процента от тях са със средно и висше образование. Те са равномерно разпределени в обществото, като има тежест за младите хора, особено тези, които не са започвали работа и тези в предпенсионна възраст, които не намират смисъл да си търсят работа и да се обучават в курсове.

16% все пак не са работили никога, а близо 70% са извън пазара на труда над 2 години.

Друг бивш социален министър – Хасан Адемов, посочи, че ако за младежите има работещи мерки, то за възрастните положението не е такова. Голяма е и групата на младите жени, което се обяснява с отглеждането на деца. Има майки, които 5-6 години са извън пазара на труда и трудно могат да се върнат на работа. Според експертите дългото майчинство в България също допринася за това.

Министър Петков посочи, че Националната програма за активиране на неактивните е удължена до 2020 г. За целта на обезкуражени хора на всякакви възрасти, образователни нива и етноси се предоставят услуги от медиатори с цел обучение и последващо намиране на работа през бюрата по труда. Има и ред инициативи за младежи до 29-годишна възраст.

Проблемът с демотивацията няма да се реши със санкции, тъй като и в момента нерегистрираните в Бюрата по труда са лишени от социални плащания. Необходимо е да се създаде цялостна система от стимули и санкции за тези, които отказват да търсят работа по официалните канали. Има логика достъпът им до солидарни осигурителни системи да бъде допълнително ограничен, но допълнителни санкции не трябва да са за сметка на непълнолетните, които нямат вина за избора на родителите, категорични са експертите.