Нови трусове предстоят в здравеопазването. Данъчните ще проверяват всички болници, поликлиники, медицински центрове и аптеки, които получават от Здравната каса над 100 хиляди лева годишно за извършена дейност. Докато тече проверката, НЗОК няма право да им плаща.

Новата мярка се налага заради постановление на Министерския съвет от края на миналата година, което засяга всички бюджетни разпоредители. Едва сега обаче става ясно, че то се отнася и до Здравната каса. На практика са засегнати всички участници в здравеопазването с малки изключения.

Здравната каса трябва да изпрати справка на данъчните за доставчиците на медицински услуги, които годишно получават над 100 хиляди лева. В този момент НАП и митниците започват проверка дали те не дължат пари на държавата. През това време лечебните заведения и аптеките не могат да си получат парите за изработеното.

Рискът е, че цялата здравна система може да блокира. Съсловните организации и Здравната каса настояват спешно постановлението да бъде преработено, а Касата незабавно изключена. Председателят на Надзорния съвет и заместник-министър на финансите Кирил Ананиев коментира, че ще се търси изход от кризата.

Преди дни Европейският парламент предложи реформа по инициатива на български евродепутат за уеднаквяване на достъпа до здравеопазване.

Белгия е сред отличниците в Европейския съюз по качество на здравеопазването и една от малкото държави без криза за медици. Една от болниците в белгийската столица е известна с родилното си отделение, което е предпочитано от много майки. Всяка година там се раждат около 3000 бебета.

Бюджетът за здравеопазване в Белгия е близо 20 пъти по-голям от българския, с малко по-голямо население. Над 99% от пациентите са здравноосигурени.

„Ако си самонает, социалните служби научават от данъчните размера на дохода ти. И ако лъжеш, ще ти начислят лихва. Няма как да избягаш. А да работиш на черно е почти невъзможно”, коментира управителят на болницата д-р Жак дьо Тьоф.

За разлика от нашата страна Белгия е изчислила броя болници, от които има нужда. Обществената здравна каса не сключва ненужни договори с болници. А те не раздуват приема си, защото губят.

„Фондът плаща на две части. Едната е 80% от определения бюджет и той се изплаща всеки месец независимо от работата. Останалите 20% се разпределят на пациент. Ако си надвишим бюджета, ще получим повече, но изчислено върху тези 20%”, обяснява д-р Дьо Тьоф.

Европейският съюз няма обща политика по здравеопазването. Не се готви реформа институциите в съюза да могат да задължават, а не само да препоръчват мерки. Те ще се предлагат от платформа в която ще участват пациенти и лекари.

„Ще подкрепяме, заедно с комисаря по здравеопазване приоритети, които да могат на национално ниво да бъдат реализирани чрез реформи в страните членки”, заяви българският евродепутат Андрей ковачев (ГЕРБ, ЕНП).

„Това, което се надяваме да се случи скоро, е в Евросъюза да има субсидии за това държавите да могат наистина да се справят с реалните проблеми, които засягат пациентите”, коментира Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация.