Да избереш да живееш, когато дори лекарите се съмняват в оцеляването ти - такъв е изборът на една жена, която побеждава битката с рака. Животът ѝ след това се преобръща.

Мариела Николова разбира за тежката си болест преди шест години, точно преди Коледа. Тогава е на 37 години. „За секунди целият ти живот минава пред очите ти и си… Най-страшното, което те връхлита е, че не знаеш колко време… Всъщност мисълта, че оставяш децата си сами, е най-страшната”, обяснява тя.

Мариела избира да се бори за живота си. „Бях сигурна, че няма да умра и вярвах, че това е така. През цялото време сякаш това се случваше с някой до мен и го наблюдавах отстрани”, коментира жената.

Приема рака като подарък, с всичките му минуси. И с един неоценим плюс – да види и усети живота наистина. „Бях може би около 32 килограма, едва се движех, това беше първата ми разходка. Беше слънчево време. Знам, че тогава ядох ябълка. Страхотна ябълка”, спомня си Мариела

Заради кошмарното преживяване тя упорито отказва да се освидетелства като инвалид. Минава на ТЕЛК комисия много по-късно, за да се „сдобие” с 50% инвалидност и 130 лева пенсия. Заради двете си деца обаче не е спирала да работи.

„Работех на две места, но засега се занимавам само с шиенето. Все пак това ми е хоби, правя го най-добре и го правя откакто се помня”, обяснява тя.

В Международния ден за хората с увреждания тя иска да каже на хората с тежки диагнози само едно: „Нещо трябва да променят в себе си. Да заобичат себе си и да си помагаме повече”.