И без скъпи бои и четки Асен е намерил начин да развива дарбата си. Рисува картини с даровете на природата. С ориз, клечки и шишарки прави чудни къщи.

Повечето са пейзажи на Свищов и околните села и градове. Тухлите и камъните на къщите прави от див копър, а ги реже с макетно ножче. Внимава да не се пореже, но с подобен резец не минава без драскотини. На друга картина пък изобразил елен с борови иглички.

Асен дели покрива със сестра си Зоя и сина й Алекс в къща в свищовското село Морава. Живеят бедно.

Всеки месец семейството е на ръба

Спомня си как започнал с картините. Докато учил в художественото училище в Трявна се запалил по рисуването, въпреки че специалността му била фина керамика. Така и не взел диплома.

„Учителката там беше малко расистка. Веднъж ме обиди, че съм бил турчин. Аз не се сдържах и й отвърнах. Скарахме се и...така не взех диплома.”

Въпреки че родителите им били мюсюлмани, Асен и Зоя са християни. Казват, че не виждат нищо лошо в замяната на Аллах с Христос, важна била само вярата в сърцето.

Материалите за картините си набавя всякак. Излиза на поляната и събира каквото види. Тръгва из село и реже клонки от диви сливи, див копър и реди гредички и тухли. Така строи камък по камък своя свят. А небето посява с ориз.

За да изхранва семейството,

Асен работи където го викнат

А като закъса, тръгва по селата да продава картините.

Последния път като останали без стотинка, разказва, че тръгнал с две картини и вяра в джоба. Само това.

„Вярвам, че като тръгне човек с вяра в сърцето няма как да не спечели. ” – и срещнал хора, а те толкова ги харесали, че веднага му поръчали още. Продава ги по 50 лева, по 100. Според картината и според хората, разбира се, защото в тая криза не може да искаш много. Хората, и те като него, нямат.

И въпреки че е надарен с голяма дарба, Асен няма самочувствие на творец.

Скромен, но талантлив човек с голямо сърце

До есента събира материали, а зимата като дойде, си трупа да има какво да прави. Чувалче с шишарки и борови иглички – това му е зимнината. Тогава казва, че е най-тежко. Нито хора го викат на работа, нито има какво да се прави.

Докато ни показва как майстори картините си 6-годишния му племенник Алекс иска да помага. Гледа го с интерес, а той му дава да лепи тухлички.

Малкият ходи в местната детска градина, но днес е болен. Кашля цял ден, но не спира да бърбори.

Казва, че един ден като порасне иска да стане президент, за да командва. Давам му микрофона и му казвам: Кажи нещо сега като президент! – Е не съм се научил още! –казва той.

Малък хитрец е този Алекс

От 4 дни с негова помощ Асен майстори Свищовската кула. Картината ще пътува за Казахстан като подарък. Не знае много за кулата, но това не му пречи да я нарисува...

Казва, че дарбата му е дадена от Бога. Старае се и гледа всичко да прави внимателно да не се излага пред чужденците.

„Да не се представяме българите само с лошите неща, искам и с хубавите неща, че можем нещо да направим повече за България. Аз това мога и това правя.”

И въпреки средата си и трудния живот талантливия художник има мечти: „Мечтата ми е тези дарби да ги реализирам. Наистина да има смисъл, животът ми да не отиде напразно. Искам да успея в живота си да изляза от положението си дето го имам сега.”

А не искаме ли всички ние това?