bTV Репортерите: Дългият живот на човешкия мозък
Филм на Теодора Енчева
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 0
  • 2
    0
2111491732.jpg

– Кой месец е?

– Септември 2026 г., нещо такова беше…

– Това какво е?

– Слухов апарат, слага си го ушите.

Дългогодишна медицинска сестра вече не може да си спомни за какво служи стетоскопа. Тя е забравила баналния за медицинската професия прибор, защото от година и половина страда от деменция.

Почти 50 милиона са болните от Алцхаймер в света. Това е най-разпространената форма на деменция. До няколко години броят на хората, които имат нарушения на паметта, мисленето и поведението ще се утрои и те ще се превърнат в епидемията на 21 век.

Тежкото дегенеративно заболяване донесе „Оскар” на актрисата Джулиан Мур преди две години. Във филма „Все още Алис” тя е едва на 50 и все още блестящ професор по когнитивна психология. Но една сутрин се събужда с нарушени когнитивни функции. Алис се губи, забравя и няма задръжки.

У нас болните с тези симптоми са около 200 хиляди. Ако деменцията бъде открита навреме може да бъде контролирана, но не и излекувана.

„Днес успяваме да диагностицираме Алцхаймер, когато все още е напълно автономен, даже хора, които са на работното си място и които се справят с малко повече усилия, проверяват по няколко пъти до вчера добре свършената работа”, пояснява проф. Трайков.

Мозъкът е най-бързият орган в човешкото тяло. Състои се от вода, липиди и протеини. Възниква от зародишен слой, наречен ектодерма, от който се развиват ноктите, космите, зъбният емайл, сензорният епител на ухото, носа, очите и кожата.

Човешкият мозък е изумявал и обърквал хората през вековете.  „Основната функция на мозъка е мисловната дейност, сложната умствена работа, а не толкова способността да движи мускулите или да пазим равновесие”, пояснява Трайков.

В резултат на мисловна дейност се раждат нови неврони и това се случва през целия живот на човека. Мозъкът има големи компенсаторни и феноменални възможности. Една от тях е креативността.

Брейнстормингът например представлява групова техника за генериране на нови и полезни идеи при вземане на решения. Принципът на брейнсторминга има за цел да повиши творческото мислене.

Мозъкът е най-съвършеният компютър създаван някога. Единствен умее да прави неочаквани комбинации. Когато искаме да решим определен проблем, е необходимо многократно да сменяме ъгъла, под който го разглеждаме.

Най-креативните хора се отличават от останалите и с високо ниво на съгласуваност и взаимодействие на двете полукълба. Когато решават математически задачи свръхнадарените деца задействат и двете половини на мозъка си. „Оказва се, че креативността е най-висшата форма на общуване между невроните”, пояснява Трайков.

Обявен за бащата на съвременната физика, смятан за един от най-влиятелните и известни интелектуалци, Алберт Айнщайн променя света със своята теория на относителността. През 1955 г. той си отива от аневризъм, но умът му остава бистър. И само до преди 2 години учените просто трупаха десетилетия напразни опити да разгадаят 76-годишния мозък на гения.  

Гениалността е феномен на човешкия мозък, не рядко бъркана с болест. „Истинската гениалност е нещо много рядко, тя е като мутация, тя е буквално божия благословия, такъв дъх не се среща често под път и над път и връзката с лудостта е преувеличавана и лошо интерпретирана. Истинската гениалност може да прилича на някои от тежките лудости по това, че понякога е трудно разбираема за семплия, за обикновения човек, но няма нищо общо с психичната болест”, пояснява проф. Георги Ончев.

Ако гениалните са единици, креативните също не са много. В момента заетите в креативни професии съставят 30% от цялото население на развитите страни. Тези трийсет процента формират особена креативна класа – най-влиятелната и перспективната днес.  Творческите ни способности достигат своя пик на различна възраст.

Изследователят Дейвид Галенсон дефинира два типа личности. Едните, например Пабло Пикасо, проявяват своя блясък много рано. Други, като Пол Сезан, съзряват твърде бавно и техните върховни постижение идват през втората половина на живота им.

Втората половина от живота на съвременния човек често е белязана от стигма. Ако в древна Гърция стигмата е била клеймо върху тялото на робите, в наши дни хората с побелели коси са отхвърлени от обществото, сякаш белязани със срамен знак.

Като едно огромно изключение филмът „Отново в играта” разказва за пенсионер, който се връща като стажант във фирма, поместена в сградата, в която той е работил цял живот. И от обект на подигравки възрастният човек се превръща в най-обичаният и ценен служител в офиса. Но повечето хора изобщо не са готови да видят в себе си творчески талант и се възприемат като посредствени. Или имат преживявания на вечната жертва.

Един от упоритите митове за човешкия мозък е, че използваме само 10% от него.Трудно може да се определи каква част е активна в момента.Установено е, че най-добрата стимулация се постига със средиземноморската диета, социална и физическа активност и с наслаждение върху произведения на изкуството.  

Най-тежките фактори, които увреждат мозъка са дрога, стимуланти и алкохол.

Връзката между тялото и ума на човека е много силна. Ако едно предположение сочи, че между 50-70 процента от посещенията при лекар за физически неразположения се дължат на психологически фактори, то в 21 век има още една силна отрова за мозъка.

„Това, което е токсично за мозъка е и ангажирането с пост-истина, с размития пейзаж между истина и пост-истина, това, което създава чалга атмосферата”, пояснява проф. Ончев.

Човешкия мозък се храни с глюкоза и кислород. Той може да живее само от 4 до 6 минути без кислород. Ако липсата му е от 5 до 10 минути мозъчно увреждане се превръща в трайно. Деменцията напълно унищожава мозъка, но лекарите все още не знаят защо.

„И до ден днешен не знаем причината, появява се един лош белтък  в мозъка, не му е там мястото и естествено води до смъртта на нервните клетки, щом почнат да умират нервни клетки се нарушава общата мисловна дейност. Дълги години работихме в таз посока да хванем първите симптоми на нарушение на мисловната дейност, не да чакаме човекът да стане безпомощен в това състояние”, пояснява проф. Трайков.

В кондиция или не, човешкият мозък е склад за нашите спомени. Спомените, предизвиквани от аромат, имат по-силна емоционална връзка и следователно са по-наситени от други дразнители. Докато спим е може би най-доброто време за мозъка да обедини всички спомени от деня.

Син на художник, скулпторът Живко Седларски все още си спомня ателието на баща си. Скулпторът вече 27 години работи във Франция и нарича тренировката на мозъка творческите си търсения. „Мозъкът е домът на душата, храм в който се събират всички тези икони и иконостаси. Това са мускулите, които се развиват при моите тренировки”, казва той.

Искал да научи за мускулите на човешкото тяло повече отколкото се преподава в Художествената академия. Пред масата за дисекция студентът получил прякора Микеланджело от професора си по анатомия.

През последните години сънува женски фигури в рокля. „В началото беше много стилизирана, тя винаги отговаря на едни анатомични закони, винаги роклята ми стои винаги здраво и сигурно на стъпила на земята, балансирана. Така както една жена би стояла, облечена в тази рокля”, обяснява той.

Креативността не се интересува от професията на човека. Тя се развива при обучение и занимание с творческа работа. Особено когато имаме мотивация за това.

Креативната личност усеща вътрешен подтик да твори. Да бъдеш креативен, означава да можеш да си представиш за себе си нещо ново и много различно от това, което си си представял до момента. Независимо дали става дума за работата, семейството или пък собствената ни външност.

  • 2
    0
Още по темата
0 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре