bTV Репортерите: Човекът и машината. Утре
Трябва ли да се страхуваме от настъплението на роботите и изкуствения интелект?
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 0
  • 0
    0
Човекът и машината
Снимка: bTV

Човекът и машината отдавна обитават един общ свят. През последните 20 години футуролозите – учените, които прогнозират бъдещето, са убедени, че нашият свят няма да бъде светът на децата ни. А утре няма да започва от днес.

От началото на XXI век се наблюдава увеличение в продажбите на 3D принтерите и спад на цената им. Чрез триизмерния печат - съвременна технология, която работи с цифров модел, ние вече сме в бъдещето. При това у нас. Утре е днес.

„Ние сме в четвъртата индустриална революция, разбира се в нейното начало. Тепърва тя ще промени живота ни.Тези технологии не са нещо ново за България.Аз лично съм работил с изкуствен интелект като научен работник през 80-те”, казва Огнян Траянов, който има IT компания.

Човекът и машината
Снимка: bTV

Четвъртата индустриална революция е поредният смайващ скок в развитието на технологиите. След употребата на парата, електричеството и електрониката в производството. Четвъртата революция представлява сливане на технологиите, при което линиите между физическата, дигиталната и биологическата сфери се замъгляват.

Това според Траянов ще доведе до възможности за персонализация, непознати към наши дни.

Благодарение на такъв висок клас технологии любители и професионалисти могат да създават 3D принтери, които работят с разнообразни материали като шоколад, метал или пясък. Резултатът вече са даже самолети със стотици детайли, които са в реална експлоатация.

Човекът и машината
Снимка: bTV

Вече можем да дигитализираме лицата си и да ги превръщаме в аватари. Чрез сканиране се постига оптическа илюзия – от вътрешната страна маската на лицето изглежда изпъкнала, а не както сме свикнали – вдлъбната.

Какво ще ни прави щастливи в новия свят

Този преуспял заек фабрикант, който пуши доволен от живота си, е роден в ателието на Атанас Хранов. Заекът от цикъла картини "Фабриката за индрише" е с човешко лице. Без дигитална намеса.

Човекът и машината
Снимка: bTV

На 50-тата си годишнина Атанас Хранов върна на Пловдив седмото тепе, започнало да се руши още в началото на века. В името на славното минало той изписа върху възвишението имената на писателите, живели и творили в града под тепетата.

Днес художникът не се страхува от дигиталното бъдеще, когато машината ще промени човека. „Тази ера ще е обърната към човека, който твори и който създава, който прави някакви малки крачици заради другите хора”, смята той.

Според него хората просто не обичат да се променят – нещо не толкова лошо, защото „постоянните революции не вършат много добра услуга на никого”.

Човекът и машината
Снимка: bTV

Във времето на Четвъртата индустриална революция творецът се вълнува от общочовешките ценности: „Интересно ми е какво, кое ще е достатъчно, за да се почувства един човек щастлив в онзи свят. Нивото на щастие не се е променило, любовта си е любов”.

Художникът работи в стил магически реализъм. Това е похват, свързван най-вече с латиноамериканския литературен бум през 20-ти век.

Зайците, котките, наровете, ягодите, чайниците, изрисуваните ангелски глави на художника пазят много от света, който сме забравили, и от този който ни предстои. Те са образи, които мечтаят, потопени в привидно реалистичен контекст: „Не мисля, че машината някога ще може да мечта. Няма да мечтае, това е достатъчно условие”.

Човекът и машината
Снимка: bTV

Независимо, че творецът не рисува живота, който го заобикаля, той живо се интересува тъкмо от него.

„Очебийно това е някакъв разлом, не знам в коя точка на разлома сме, може би не сме на дъното. Това се случвало не веднъж в историята, в началото на XIX век е било нещо подобно тогава са чупили машините, повечето хората са мислили, че те са едно голямо зло, ще им отнемат работата”, разсъждава творецът.

Сега нещо такова става и проблемът е, че става изключително бързо и много хора не успяват да се качат на този влак: „Майка ми например много трудно се оправя с компютрите и става все по-сложно тя да бъде в света, който е извън нейната къща...”.

Атанас Хранов не губи надежда, че креативността на човечеството ще го спаси.

Повече талант, отколкото капитал

Според прогнозите в дигиталното бъдеще производството ще бъде подчинено по-скоро на таланта, отколкото на капитала на човека.

„Да имаш идея, първо парите в съвременния свят не са проблем, т.е. в момента е много по-важно да имаш идея, и по-важното е съответно как да я направиш факт” – това е най-важното според консултанта Милин Джалалиев.

Разделението ще е между ниско платени и високо платени хора на пазара на труда.А възрастта на работната ръка ще провокира социално напрежение: „Един от големите проблеми е застаряващото население, много бавно се адаптира, дигитализацията води до това, че много бързо да се адаптираш. но такива проблеми се забелязват във всички развити държави”.

Ще се изгуби ли човекът между умни джаджи, роботи и изкуствени интелекти? Децата все още ли ще мечтаят да станат шофьори, пощальони, пожарникари – професии, които са на път да изчезнат?
„Мисля, че мечтите на децата ще бъдат по-генерални, без да бъдат специфични и конкретни. Нашата отговорност е да ги научим на т.нар. меки умения – да бъдеш адаптивен, да бъдеш любознателен, да бъдеш комуникативен”.

Човекът, държавата и опасностите на утрешния ден

Футурогогът Ийън Пиърсън с голяма степен на точност знае каква личност ще бъде човекът. Ученият прогнозира, че еволюционният процес на индивида ще бъде променен и ще се развива с напредъка на технологиите.

Футурологът очаква, че през 2050 г. хората вече ще бъдем безсмъртни, ще можем да разговаряме с домашните си любимци, а ако включим мозъците си към компютрите, то ще придобиваме нови и многобройни идентичности. 

А откъде ще дойде опасността в дигиталното бъдеще? „Една такава дилема на бъдещото опазване на моралните устои ще бъде контрастирана от интересните на големите корпорации, които управляват този нов пазар, тази нова най-ценна стока, която са човешките изживявания, предавани чрез дигиталните технологии по максимално правдоподобен и пълноценен начин”, смята семиотикът проф. Кристиян Банков.

Човекът и машината
Снимка: bTV

Специалистите предвиждат ролята на държавата също да претърпи изменения: „Законът и конституцията да предпазва човека от държавата, както е след Лок, а ще бъде държавата да предпазва човека от машините”.

Свободното време и потреблението ще вървят ръка за ръка: „В дигиталния свят ще има нужда много повече от потребители, отколкото от производители, доколкото е очевиден възходът на роботизирания труд. Нужда от човешки труд винаги ще има, но той ще е различен”.

Възможно ли е връщането на робовладелските отношения в дигиталната епоха?

Проф. Банков има следната теория: „Технологично ще бъде възпроизведен човек, човек, който да има външния вид и анатомичната структура, но да не бъде от морална гледна точка човешко същество. Може би ние ще си позволяваме отношенията към тези кукли да бъде по-крайно, да ги експлоатираме както едно време са експлоатирани робите”.

Вече сме увредени

Под ръцете на Владо Тилев дървото се превръща във виолончело, цигулка или виола.  Нима струнните инструменти, с които класическата музика от векове обогатява човечеството, един ден ще се
превърнат в роботи или ще бъдат изработвани от роботи?

„Инструмент, който е произведен изключително  и само от машини няма как да има тези качества, тъй като няма да има индивидуалност. Майсторството и душевността на този, който сътворява инструмент от този дървен материал. в сферата на дигитализацията не смятам, че има място за тези уникални инструменти”, отговаря ни той.

Човекът и машината
Снимка: bTV

Според лютиера още преди да се потопим в Четвъртата индустриална революция, контактите между хората вече са увредени. От смартфоните, социалните мрежи, компютърните игри: „Много назад отиде уважението между човешките същества, много е характерно поведението „На мен да ми е добре, а другите не ме интересуват”.

През целия си живот Владо Тилев се занимава с музика – или свири или изработва, или поправя струнни инструменти, но вече е песимист за бъдещето на хората на духа и творчеството.

Човекът и машината
Снимка: bTV

„Смятам, че традициите малко по малко умират. Фокусът се измества. Шри положение, че един диджей е нормално да бъде наречен музикант… Един диджей пуска музика, той наслагва някакви ритми, което моите уважения, но е далеч е я твори”.

Лютиерът няма намерение да промени препитанието си, най-вече защото вярва, че когато Четвъртата индустриална революция настъпи, той вече ще се е оттеглил в пенсия.

Богати във времето на поредната индустриална революция ще станат тези, които съумеят да използват технологиите, за да подобрят услугите, които предлагат.

Човекът и машината
Снимка: bTV

Но „богати” ще бъде ли равно на „щастливи”?

  • 0
    0
Още по темата
0 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре