Българският ГУЛАГ в Белене мачка съдби десетилетия наред
Ново изследване хвърля светлина върху репресиите на комунистическия режим
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 0
  • 8
    8
Лагерът в Белене
Снимка: bTV

През седмицата бе представена книгата "Концлагерът Белене - Островът, който уби свободния човек". С нея на бял свят излиза цялата потресаваща истина за един от най-мракобесните периоди в историята ни.

В средата на река Дунав има един безлюден остров. Десетилетия наред тук самотно пасат овце. С решение на Министерския съвет от пролетта на 1949 г. на остров Персин започва да функционира трудово-възпитателно общежитие за противниците на комунистическия режим, известни като врагове на народа. Усойно, безлюдно, без ток.

По думите на един от началниците на охраната островът е "там, където петел не пее и връщане няма". „Това е един лагер за робски труд, чиято цел е не да ги избие тези хора, а да ги смачка, да ги превъзпита, просто за им отнеме дори мисълта за съпротива”, смята изследователят Даниела Горчева.

Принудителното затваряне на враговете на народа се пренасочва от съществуващите по това време лагери, разпръснати из цяла България към остров Персин, до Белене. Първите въдворени на острова са около 1500. По думите на Горчева най-голямата група са земеделците – първо николапетковистите, а после и обикновени български селяни. Задачата им – да си построят бараки, в които ще излежават наказанието си.

Лагерът е под ръководството на българската Държавна сигурност, но се управлява по съветски образец на Главното управление на наказателните лагери – ГУЛАГ. „През цялото време са имали съветски инструктори да ги обучават и можем смело да кажем, че на тоталитарната власт враг й е целият народ, защото няма прослойка, възраст, малцинство, което да е минало през концлагерите”, смята Горчева.

Земеделецът Петко Огойски оцелява в Белене, въпреки че прекарва часове в ледените води на Дунав заедно с 34-ма свои другари. Обречени на смърт, лагерниците се скупчват върху един пробит понтон, който може да побере само 16 души.

Моторница идва до понтона, за да провери дали вече са попаднали във водовъртеж. А те запяват "Заточеници" на Яворов.

Лагерът в Белене
Снимка: bTV

Тази седмица се състоя премиерата на една книга за Белене, която остави правостоящи и до асансьора. При голям интерес беше представено изследването на Борислав Скочев, който доказа с документи, че лагерът на остров Персин е просъществувал най-дълго по време на комунистическия режим.

Голям успех на премиера на книга за лагера в БеленеЗалата не можа да побере желаещите да присъстват на разговора с бившите концлагеристи и автора Борислав Скочев  

„Белене съществува и 60-те, и 70-те, и 80-те години. Той е един чисто политически лагер. След 1956 г. политическата репресия започва да се прикрива, тя. На много от политическите противници се приписват криминални престъпления”, посочва авторът

Според изследването в началото на 60-те лично Тодор Живков открива отново лагера, който за кратко е закрит около смъртта на Сталин през 1953 г.: „Той го открива, защото за него се разказват вицове, той чувства авторитетът си подронен, в компартията него не го приемат за истински ръководител”.

През 1963 г. в България е подновена административната репресия – изселване на враговете на народа далеч от родните им места. Тя е най-масовата форма на репресия след принудителното затваряне в лагери.

  • 8
    8
Още по темата
0 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре