Фолклорните групи са основната форма на организация на пълнолетните българи в чужбина. Те пазят родните традиции предимно със собствени сили, като подкрепата на държавата е недостатъчна. Това коментираха в студиото на „Тази сутрин” доц. д-р Владимир Пенчев и гл. ас. д-р Лина Гергова от БАН, автори на най-мащабното изследване за сънародниците ни зад граница.

То е провеждано на над 80 локации в 17 страни от Европа и Северна Америка, като са проведени срещи с над 300 сдружения, асоциации, организации и неформални клубове. „Новото, което видяхме, е случването на общността в движение – как културното наследство спомага за обединяването на българските общности”, разказа д-р Гергова.

Снимка: bTV

Изследователите са говорили с участниците в над 60 фолклорни групи. Вече има и големи български фестивали зад граница.

„Самодейността, която в България е от Възраждането, тя е естествена форма на организация на българските общности извън държавата – както през Възраждането не е имало държава, така и сега влиянието на българската държава, за съжаление, не е толкова силно и те са принудени сами да се организират”, посочи тя.

Доц. Пенчев призова държавата да положи усилия за създаването на читалища зад граница като модерни институции, които да подкрепят културната дейност. В момента българските самодейци срещат проблеми даже при участието на международни фестивали, в рамките на които трябва да представят бит и култура – от посолствата не винаги им помагат и се налага България да бъде представяна основно през своята кухня.

Снимка: bTV

Изследователите посочиха, че българските неделни училища са вероятно поне със 100 повече от официално акредитираните 200, но те пак покриват едва 20-25% от учениците и затова плановете за дистанционно обучение са идея в правилната посока. Проблем е, че в много семейства родителите не искат децата им да учат български с цел да се интегрират по-добре.

Така езикът се губи още след 1,5 поколения – т.е. при деца, прекарали първите си 6-7 години у нас. Интересна тенденция обаче е връщането към корените при третото поколение – внуците на емигрантите, които имат силна връзка със своите баби и дядовци и с нейна помощ придобиват интерес към корените си.