Веригата павилиони за вестници и цигари Lafka е заплаха за пазарната икономика и свободата на словото в България. Около тази позиция се обединиха представители на търговците на дребно в различни български градове. Те излязоха с искане до вицепремиера Даниела Бобева да спре конкурсите за разполагане на преместваеми обекти в страната, като заплашиха с протести.

В писмото до вицепремиера се иска още правителството да каже категорично дали е редно едра частна верига да се разполага върху улиците на големите градове и да бъдат променени Закона за концесиите и Закона за общинската собственост с цел избягване на нови концентрации.

Търговците са категорични, че с установяването на монопол на този пазар ще бъде ограничена дистрибуцията на печатните издания до тези, които „Табак Маркет” реши да допусне в Lafka. Това ще даде шанс на компанията да търгува с влияние. В същото време, след изчезването на конкуренцията потребителите може да бъдат ощетени с цените на предлаганите в павилионите стоки.

Удар по средната класа

„Недвусмислено се вижда много голям мащаб. Той се определя не от това, че Lafka ще бъдат конкурент на пазара, а от това, че сегашните участници няма да могат да участват”, заяви на пресконференция в БТА Иван Делчев от Българската асоциация на търговците на тютюневи изделия.

„Табак Маркет” действа против средната класа и малките и средни предприятия, които са гръбнакът на икономиката”, категоричен беше Николай Димитров от Асоциацията за защита на дребния и средния бизнес в Бургас. Той изнесе и данни за потенциално засегнатите от налагането на монопол в сектора – 20 000 фирми и поне 100 000 души.
„За всяко отворено работно място в Lafka се затварят няколко други”, допълни той.

Иво Иванов от Сдружението на собствениците на преместваеми обекти в гр. София коментира, че ситуацията малко прилича на тази през социализма, когато е имало по един производител, доставчик и продавач на всичко.

Стани да седна

Снимка: btvnovinite.bg
„Фактите показват, че във всеки град, където стъпи Lafka, започва безцеремонно преместване на старите павилиони”, заяви Николай Димитров. По думите му местните власти помагат за утвърждаване на монопол. Иво Иванов допълни, че много от колегите му плащат наеми месец за месец и при провеждането на конкурс с непосилни условия, се налага да разрушават собствените си обекти.

По този повод Николай Димитров посочи, че вече има решение на Бургаския административен съд (подкрепено и от ВАС), което отхвърля като незаконна практиката да се правят конкурси чрез наддаване с инвестиционни предложения.

Въпреки това, „Табак Маркет”, компанията-майка на Lafka, е поръчала голямо количество нови обекти, които са събрани на склад в София, Русе и Бургас. Това стана ясно от снимки, разпространени на пресконференцията.
Иванов коментира, че няма конкретна информация за „политическите игри” зад веригата, но и реторично запита: „Ако Вие сте инвеститор, ще си произведете ли 1000 павилиона, докато участвате в конкурси парче по парче?”

Аргументи срещу аргументите

Търговците атакуваха някои от основните аргументи, които „Табак Маркет” изтъква в полза на веригата си. В медийните кампании, които предхождат навлизането на Lafka, често се подчертава, че новите павилиони изглеждат по-красиво от старите и по този начин подобряват градската среда.

Иво Иванов заяви, че на няколко пъти той и негови колеги са искали от общината да съгласува базов проект за преместваемите обекти.

Той беше категоричен, че условията на работа и заплащането не са по-добри, отколкото в павилионите, които не са на Lafka (което можело да се докаже, ако бъде публикуван договор на продавач-консултант във веригата), а франчайз договорите са изгодни единствено за „Табак Маркет”.

Силвия Иванова от Сдружението на дребните търговци в столицата на свой ред посочи, че европейската практика по отношение на преместваемите обекти не поощрява окрупняването, а точно обратното – финансовото състояние на търговеца се взема под внимание, когато кандидатства за свободно място, на никого не се разрешава да притежава повече от определен процент от търговските площи и т.н.

Lafka търси диалог

Веригата Lafka ще организира срещи в цялата страна с представители на организациите на дребния, средния бизнес и местната власт, съобщиха от компанията.

“През последните седмици вървят много спекулации относно, търговската верига, които за съжаление имат политически отенък. Считаме, че чрез диалог ще бъдат изчистени всички спекулации относно проект Lafka, надяваме се, че след тези срещи, всичко ще бъде изяснено и хората ще имат достатъчно информация, за да не бъдат въвеждани в заблуждение”, каза изпълнителният директор на “Табак Маркет” АД, Борис Захариев.

Компанията в началото на месеца обяви, че е жертва на клеветническа кампания. Според представената от нея информация, с бранда Lafka са едва 550 от общо над 20 000 и не може да се говори за монопол.

По думите на Захариев, франчайз моделът на веригата дава шанс в кризата на семейния бизнес. В официалното съобщение се повтаря тезата на „Табак Маркет”, че чрез Lafka не просто не се убива дребния бизнес, а той даже получава шанс.

От компанията посочват, че предоставят обект, стока, POS терминал, касов апарат, СОТ, видеокамера, паник бутон и друга техника на всеки, който желае да работи с тях в рамките на франчайз партньорство. Като допълнителен бонус се изтъква фактът, че доставките се договарят централно от „Табак Маркет” на по-ниски цени.

От обяви в популярен сайт за търсене на работа е видно, че „Табак Маркет” само през последната седмица са започнали да си търсят служители в Стара Загора, Варна, Пловдив, Плевен, София, Велико Търново, Габрово и Казанлък

Граждански отпор

Самите потребители също не приемат еднозначно Lafka. Група във Facebook срещу веригата има десетки хиляди членове, като причина е не само ефектът от появата й върху малкия бизнес, но и собствеността на „Булгартабак”, свързвана с шефа на КТБ Цветан Василев.

През 2011 г. холдингът беше приватизиран, като собствеността му отиде в руската банка ВТБ, която притежава 9.9% от Корпоративна банка. Преди седмица ВТБ обяви, че продава дела си от „Булгартабак” на дружество, регистрирано в Лихтенщайн и с все още неясна собственост.

Очаквано, собствениците на павилиони се обявиха срещу Lafka. Те се опасяват, че навлизането на голямата тютюнева компания в търговията на дребно ще задуши бизнеса им заради много по-големите отстъпки, които „Табак Маркет” може да си позволи. Освен това, новата верига има предимството на богатата вътрешна информация за най-добрите локации във всеки град – практически всички търговци на цигари купуват от „Булгартабак”.

Не навсякъде Lafka успява да навлезе - например, в Сливен и Враца съвместните действия на търговците отказаха местната власт от идеята да отдаде общински терени по наем на "Табак Маркет".

Предистория

Изграждането на веригата от павилиони за продажба на цигари и вестници Lafka започна още по времето на ГЕРБ. „Булгартабак трейдинг” (преименувала се по-късно на „Табак Маркет”) навлезе на пазара на дребно в цялата страна през 2012 г.

Най-често това става чрез инвестиционно предложение до кмета на съответната община с мотив, че павилионите в града са амортизирани и с неугледен вид, а Lafka предлага да стопанисва търговски обект в приличен вид на най-атрктивните места за срок от 10 години – често, заедно с ремонт на спирките на градския транспорт. Подобни условия обикновено не може да предложи никой от местните играчи на пазара.

Междувременно, през ноември 2013 г. Комисията за защита на конкуренцията разреши на търговското подразделение на цигарената компания да придобие едноличния контрол над „Национална агенция за разпространение" ЕАД, София, „Разпространение на печата" АД, София, „Комекс 92" ЕООД, София и „Вест Прес РА" ЕООД, Хасково, както и 50-процентов дял в други 5 местни разпространители.

Чрез сделката се обединяват дейностите по производство, преработка и дистрибуция на тютюни и тютюневи изделия с дистрибуцията на едро на вестници и списания (чрез „НАР" ЕАД) и тяхното разпространение на дребно в отделни общини (София, Варна, Бургас, Русе, Пазарджик, Пловдив, Шумен), посочиха от КЗК, според които концентрацията няма да доведе до установяване или засилване на господстващо положение на никой от анализираните пазари.