Задръжте дъха си, ако отивате в България.

Въздухът в малката черноморска страна е по-мръсен от този във всяка друга държава в Европа, според ново изследване, изготвено от европейски екологични регулатори. Така започва статия във вестник „Ню Йорк Таймс”, озаглавена „Въздухът в България е най-мръсният в Европа”.

България има най-високата концентрация на двете основни прахови частици, които идват от комините, ауспусите на автомобилите или от различни други източници. Те могат да доведат го здравословни проблеми от астма до рак. Страната също така притежава и най-високите концентрации на въглероден оксид и серен диоксид, според доклада на Европейската агенция за околна среда.

Замърсяването в столицата София е очевидно за всеки, който е прекарал време там. „Ако си сложиш изпрана бяла тениска и се разходиш за няколко часа в София, когато се прибереш, можеш да видиш, че на врата и на предната страна се е появил жълто-сив отенък”, казва Алекс Меламед – 25-годишен студент по бизнес, който живее в града с 1,2 милиона жители. „Понякога правя следния експеримент: Разхождам се в София и не пипам нищо, когато се прибера вкъщи и измия ръцете си, сапунът се цапа”.

Но България не е единствена в преодоляването на предизвикателствата пред чистия въздух. Докато българските градове водят по концентрация на прахови частици, Полша е чест подгласник в класацията, а в северната част на Италия са начело в категорията „озон”, според независими данни на агенцията.

Над всички, в последните 10 години, изследвани в доклада – от 2002 до 2012 – замърсяванията се дължат на отпадъците в Европа. Но праховите частици и озонът остават проблем. „Голяма част от население не живее в здрава околна среда. За да тръгне по пътеката на устойчивост, Европа ще трябва да покаже амбиции, които са над настоящото законодателство”, твърди директорът на Европейската агенция за околна среда Ханс Брьонинкс.

България има наследство от Съветската индустриална ера с недостатъчно внимание към проблемите на околната среда. Имайки предвид, че е една от най-бедните страни в Европа, изглежда, че страната е с минимален прогрес в посока чист въздух. Доклад на ООН от 2011 година показва, че България, наред с Армения и Румъния, „водят по смъртни случаи, причинени от замърсяване на въздуха”. Това показва, че нивата на прахови частици се доближават стремително към тези в Пекин, където през януари концентрацията им е надхвърлила 40 пъти допустимия лимит, препоръчван от Световната здравна организация.

Четири от пет европейски града с постоянни високи нива на концентрация на прахови частици са в България, начело с Перник – малък град, югозападно от София, начело на списъка. Висока концентрация е била отчетена във въздуха на Перник през половината година. За сравнение, в градове като Париж и Щутгард този период е само 15 дни.

Част от проблема в България и съседите й се дължи на използването дърва за огрев. „Хората зпочват да използват други начини за отопление, когато не могат да си позволят друг вид енергийно отопление”, коментира Валентин Фолтеску – експерт по качеството на въздуха в агенцията.

Полша, където преобладава използването на въглища за подобни цели, също се нарежда на дъното. Там са едни от най-високите нива на бензо(а)пирен, карциноген, който се получава от продукцията на кокс и стомана, както и от гориво. България и Чехия също имат високи нива на бензо(а)пирен. Но други бивши нации от Съветския блок, като Естония например, разполагат с един от най-чистия въздух.

Проблемите с качеството на въздуха, разбира се, трудно могат да се ограничат в рамките на държавните граници и някои от тях зависят силно от това в коя посока духа вятърът. По-малко от половината от праховите частици, отчетени в много европейски страни, са резултат от собствените им емисии. Усилията за справяне с тях обаче се затрудняват от движението на озона през континенталните граници. Този проблем в Италия, например, се смята като резултат от комбинация между метеорологични условия и индустрия.