Нова мода сред работодателите – следят работниците си със шпионска техника. Устройствата се слагат предимно на местата, на които хората се събират да пушат, да обядват или просто да си починат.
Паралелно с това шефове следят личните мейли и профили в социалните мрежи. Доколко законно е това?
Само ако работодателят е предупредил работниците си и те са се съгласили, той може да следи личната им кореспонденция по имейл или по месинджър в работно време или да ги записва чрез камери и други устройства.
Има шефове обаче, които стигат още по-далеч и прекрачват рамките на закона, ако съдим от продажбата на шпионски устройства.
Сред най-често купуваните са:
- часовник, който записва звук и картина и може да се постави навсякъде в офиса;
- зарядно за телефон за автомобил, което се оставя в служебната кола и шефа слуша разговорите там;
- различен вид флашки.
В Европейският съд по правата на човека се водят дела заради следене на работници.
В един от магазините за шпионски устройства често влизат работодатели, които искат да следят работниците си, разказва Иван Жижанов.
Устройствата, които най-често се купуват, струват от 50 до 250 лева.
Хит са тези, в които се слага сим карта. Когато шефът позвъни на телефона, съответстващ на картата, устройството без да издава звук се активира и той може да слуша какво се говори.
От Комисията за защита на личните данни обясняват, че при сключването на трудовия договор, работникът трябва да бъде запознат с условията на работа и почивка, вътрешните правила за трудовата дисциплина, както и с правилата и политиките на работодателя.
Те могат да включват камери и записващи устройства на работните места, но не и в местата за почивка. Ако работникът е сложил подписа си, той се е съгласил с това.
Европейският съд по правата на човека има последователна практика по тези въпроси.
Румънец съдил шефа си, че е следил личната му кореспонденция в яхумесинждър, където по време на работа си пишел с годеницата и брат си.
Съдът отхвърля жалбата му, защото е бил предупреден и съгласен да бъде следен.
В друго дело, между англичани, жалбата на работника е уважена, защото липсвали изрични правила за следене и предварително информиране.
"Дори със съгласието на служителя, такъв тип записи, проследяване на лична кореспонденция, не може да бъде неограничено, т.е. то трябва да се прави доколкото брани определени законни интереси на работодателя", каза адвокатът Ангел Бузалов.
Законен интерес на работодателя например е работникът да не изнася информация на конкурент чрез имейли, Фейсбук и Вайбър.
От май 2018 г. се въвежда още едно задължение на администраторите на лични данни, каквито са работодателите, а именно да докажат, че извършват обработването на лични данни като предварително са предоставили необходимата информация на своите работници и служители относно правилата за записване.