Топим се все повече като нация
На 1000 мъже се падат по 1059 жени, сочат данни на статистиката
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 1
  • 6
    0
Хора - Варна
Снимка: БГНЕС

Топим се все повече като нация. И през 2016 г. населението на страната е намаляло, сочат данните на Националната статистическа агенция (НСИ). Българите са 7 101 859 души, или с близо 52 000 по-малко от предходната година.

Възрастните хора на възраст над 65 години са 20% от населението, а децата до 15 години – едва 14 на сто.

Застаряването е вдигнало средната възраст до 43,5 години.

Продължава и процесът на миграция от селата към градовете – 73 на сто от българите, или над 5,2 млн. души, живеят в градовете. Най-много хора се заселват в София.

С близо 1000 е намалял броят на родените деца – през 2016 г. те са 65 000. Раждат се предимно в семейства без сключен брак (в 58% от случаите).

Намалява броят на браковете но пък се увеличава броят на разводите, сочат още данните на статистиката.

Според данните на НСИ мъжете са 3 449 978, или 48,6% от населението на страната, а жените – 3 651 881, или 51,4% от населението. На 1000 мъже се падат по 1059 жени.

Същевременно продължава процесът на застаряване на населението, като той е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24,1%, а на мъжете – 17,2%.

Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (28,9%), Габрово (27,9%), Кюстендил и Ловеч – по 26,4%. Общо в осемнадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 17%, и Варна – 18,3%.

Застаряване - графика
Снимка: НСИ

Териториално разпределение на населението

Към 31 декември 2016 г. в градовете живеят 5 204 385 души, или 73,3%, а в селата – 1 897 474 души, или 26,7% от населението на страната.

Към края на 2016 г. населените места в България са 5256, от които 257 са градове, а 4999 – села.

Населените места без нито един жител са 157. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали.

С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 33,8% от населението на страната – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора.

градове над 100 хиляди - графика
Снимка: НСИ

През 2016 г. най-много намалява населението в Северозападния край на страната, а най-малко – в Югозападния.

Най-малка по брой на населението е област Видин, в която живеят 88 867 души, или 1,3% от населението на страната, а най-голяма е област София – 1 323 637 души (18,6%). В шестнадесет области населението е под 200 хиляди души и общо в тях живеят 30,2% от населението на страната.

Население - таблица
Снимка: НСИ

Раждаемост

През 2016 г. в страната са регистрирани 65 446 родени деца, като от тях 64 984 (99,3%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 966 деца, или с 1,5%.

живородени деца - графика
Снимка: НСИ

Броят на живородените момчета (33 375) е с 1766 по-голям от този на живородените момичета (31 609), или на 1000 родени момчета се падат 947 момичета.

В градовете и селата живородени са съответно 48 733 и 16 251 деца, а коефициентът на раждаемост – 9,3‰ в градовете и 8,5‰ в селата.

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12,2‰, София (столица) – 10,2‰, Варна и Бургас – по 9,6‰. В осемнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Габрово (6,4‰) и Видин (6,2‰).

Раждаемост - графика
Снимка: НСИ

По данни на Евростат коефициентът на раждаемост общо за ЕС през 2015 г. е 10‰.

Най-високо равнище на раждаемост в европейските страни има Ирландия – 14‰, следват Франция (12‰) и Великобритания (11‰). С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия – 8‰.

През 2016 г. броят на извънбрачните раждания е 38 440, или 58,7% от всички раждания.

Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (66,1%) е по-висок отколкото в градовете (56,3%). За 76,9% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. 

В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (75,5%) и Враца (75%). Този дял е над 50% във всички области на страната с изключение на Разград (48,1%), Благоевград (43,9%) и Кърджали (38,4%).

Смъртност

През 2016 г. са починали 107 580 души, а коефициентът на обща смъртност – 15,1‰. Спрямо предходната година броят на починалите намалява с 2537, или с 2,3%. Нивото на общата смъртност обаче продължава да е твърде високо.

С най-висока смъртност в страната са областите Видин – 23,1‰, и Монтана – 21,3‰. В десет области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) – 11,7‰.

Смъртност - графика
Снимка: НСИ

През 2016 г. в страната са починали 423 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 6,5‰.

В регионален аспект през 2016 г. в общо тринадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Разград – 2,1‰, и София (столица) – 2,5‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Ямбол (12,9‰) и Кюстендил (12,8‰).

Бракове и разводи

През 2016 г. са регистрирани 26 803 юридически брака – с 917 по-малко спрямо предходната година, а коефициентът на брачност е 3,8‰. Три четвърти от всички регистрирани бракове (19 977) са сред населението в градовете.

Областите с най-много бракове на 1000 души от населението са Добрич и Кърджали – съответно 5,1 и 5‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Враца – 2,2‰.

Броят на разводите през 2016 г. е 10 603, или със 120 повече от регистрираните през 2015 г. От всички прекратени бракове 81,1% се отнасят за населението в градовете.

Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (63,4%), следват причините „несходство в характерите“ (28,4%) и „фактическа раздяла“ (6,1%).

Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15,7 години.

  • 6
    0
Още по темата
1 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре