Живот срещу часовника, стрес, замърсяване, вредни храни – навсякъде в града около нас. Все повече хора търсят спасение – избират чиста храна, спортуват повече и търсят рецептата за здраве и удовлетвореност, а по пътя някои преобръщат живота си на 180 градуса. 

„Когато сложих картите на масата, написах плюсове и минуси на състоянието, в което се намирах, осъзнах, че не съм щастлива и не се виждам така след 10 години...  Напуснах корпоративния свят”, разказва инструкторът Александра Гуглева.

Осем години Александра гради кариера в рекламния бизнес. С цената на безброй часове отдаденост достига добро ниво в бранша още преди да навърши 30 години. Това обаче си има цена:

„Въпросът е, че се почувствах неудовлетворена от това, което правя. Почувствах се не щастлива.... Ако трябва да съм съвсем честна, бях превърнала работа си в нещо като личен живот, прекарвах 10 часа в офиса. Ставаш сутрин, обличаш се и отиваш на работа, седиш там  до не знаеш кога, наистина нямаш час, в който ще си тръгнеш. Прибираш се вкъщи – някакви битовизми, които те ядосват. Нямаш време да видиш приятелите си”, разказва Александра.

Стресът, непрестанното бързане и животът, за да работи постепенно я тласкат до предела – вече се отразяват и на физическото й здраве.   

„Аз съм вечно на някакъв режим, свалях много килограми – за по 3 месеца 14 килограма, качвах ги двойно. Това бяха първите проявления. В последствие кожата ми – страшно много проблеми имах, в един момент се събудих една сутрин и цялото ми лице беше отекло заради стрес... Казвам си "аз съм здрава, всичко ми е наред", изключая, че качвам килограми без причина, но когато тялото е под силен стрес, то започва да си казва проблемите”, добави Александра.

Така тя тръгва да търси пътя към здравето и удоволствието от живота.

Елена Петрелийска открива своя път към здравето и удоволствието от живота след коварно хранително разстройство. 

„Най-ниското тегло, което съм имала – бях 39 килограма. Аз много пъти съм се чудила как съм стигнала до това”, коментира кулинарът Елена Петрелийска.

„В продължение на много години намалях постепенно яденето, приема на храна, без да се осъзная накъде съм тръгнала. Мислех си, че това е поредната диета, с която ще заприличам на супермодел и ще бъда супер слаба и ще имам плочки на корема и разни такива неща. Е, аз просто реших, че искам да вляза във форма, да се върна към живота”, добави тя.

И успява – познаваме я от Мастършеф. Сега не само се наслаждава на добрата храна, но и споделя тайните на здравословната кухня. Докато се бори с хранителното разстройство, изучава съставките на храната и от какво организмът има нужда.

Смята, че колкото по-просто се храни човек и колкото по-малко видове храни смесва в едно ядене, толкова по-добре. Смята, че продуктите трябва да се консумират близо до естественото им състояние – с лека термична обработка. 

От 10 години обаче Никола Донев отказва не на месото, защото смята, че това е убийство. Той е сред организаторите и на протестите на вегани срещу смъртта на животни. Отказва се не само от храната от животински произход, но и от продукти като дрехи от кашмир или вълна.

Дали това е крайност, според него е въпрос на гледна точка.

„Някои хора смятат за крайност да се нахлува във ферма и да се освобождават животни - според други това е дълг, който всеки трябва да поеме”.

Освен това обаче е убеден, че растителната храна му помага да бъде по-здрав и енергичен.

„Енергията ми непрекъснато се увеличава, не се изморявам, колкото повече време минава, толкова повече имам чувството, че се изчиствам от всички токсини, с които съм тровил тялото си с месо. Това са изключително вредни неща, които трудно се изчистват от тялото и мисля, че аз вече съм ги изчистил за толкова много години и се чувствам много по-добре”, казва Никола.

Последните данни на Националната статистика показват, че консумацията на месо у нас намалява. През 2016 г. средно на човек у нас са се падали 13 килограма и 300 грама месо. Разбира се, данните не показват причините за по-ниската консумация. Отчитат още обаче, че се храним с по-малко хляб, намалили сме цигарите и за сметка на това българинът е консумирал повече яйца и зеленчуци.

„Напоследък ние се храним по-здравословно, това е определено сравнено с миналото – пушим по-малко, но боледуваме повече. Какви са изводите от това – изводите са, че не само външните  фактори влияят върху организма. Това е стресът, това е фрустрацията, всеки от нас има своите проблеми. Те малко или много влияят на здравето”, обясни д-р Радин Цонев, началник отделение гастроентерология.

Доктор Ирина Лазарова казва, че мислите ни определят начина, по който се чувстваме.

Тя е когнитивен-поведенчески психотерапевт и се занимава основно с това какво мислят хората, а оттам и какво преживяват. А колкото повече се развиваме като общество, толкова повече растат очакванията които имаме към света, и към себе си.

„Съвременният свят изисква изключително много повече емоционално и психично участие отколкото преди само 50 години. Това няма как да не води до напрежение и съответно до тревожност – дали ще се справиш, дали ще ти стигнат силите (...) Хората тъкмо приключат един дедлайн, имат няколко дни да отдъхнат и продължават със следващия и това е до безкрай. Работата няма свършване”, каза д-р Ирина Лазарова, психиатър и психотерапевт.

Постепенно денят, седмицата, годината и дори животът започват да се определят от работата – ще остане ли време да напазаруваме, с какво ще се храним и ще успеем ли изобщо да се погрижим за себе си.

„А да се погрижим за себе си означава да чуем себе си и да разберем какво ни се иска, това доста често в днешно време не се получава – хората са насочени по-скоро към това, което трябва, а не това, което им се иска. Всъщност екологичното живеене е свързано по-скоро с  усещане на собствените потребности и максимален опит да ги удовлетворим. Не е възможно на 100%, но поне да ги идентифицираме”, допълни д-р Лазарова.

Така, за да "чуе" себе си непосредствено преди 30-ия си рожден ден Александа си взима творчески отпуск. Първоначално смята, че ще се върне в рекламния бизнес. Днес обаче я намираме в залата.

„Исках само малко да си почина. И съответно, малко преди това се докоснах до батутите. (....) Казах, си че това ме прави супер щастлива, щом прави мен супер щастлива, значи мога това щастие да го предавам и на други хора.  (...) и така вече 6 месеца, аз съм върху батута, доста променена и то не само визуално, а най-вече как се чувствам – аз се чувствам щастлива”, сподели Александра.

Никола Донев също избира свободата – за него ежедневието в офиса е монотонно.

„Всяка сутрин ставаш, работният ти ден започва в 9:30 ч., продължава до 18 ч., губиш един час в задръстване в градския транспорт и тази сивота ме убиваше, и реших да обикалям на автостоп планетата и да я изследвам по един екстремен начин, да тествам собствените си възможности”, разказа Никола Донев.

Казва, че обиколил 60 държави на автостоп и това го кара да се чувства жив.

На въпроса как се издържа, той отговори, че има някакви капитали:

„Когато обикалям на автостоп, свиря по улиците и си събирам някакви пари, които изобщо не са лоши – всъщност мога да кажа, че за един ден в Стокхолм съм събирал около 8000 шведски крони, което е около 1000 евро, което не е лошо за един ден с някакво дрънкане”.

Каузата му е да брани правата на животните и твърдо вярва, че човек не е създаден, за да яде месо.

„Ние хората сме пристрастени към животинските продукти, навсякъде ни облъчват с информацията, че месото и млечните продукти са полезни за нас, че без месо няма как да сме здрави, яки и силни, но тези митове се разбиват непрекъснато около нас защото е пълно в днешно време със силови атлети, които печелят олимпийски медали с веганска, растителна диета и това показва, че няма нужда от животински продукти”, смята Никола. 

Според гастроентеролога д-р Радин Цонев обаче изключването на цели хранителни групи, като месо, яйца и млечни продукти, крие рискове.

„Аз разбирам хората, които ядат киноа, такива неща, това е нормално да се ядат плодове и зеленчуци в големи количества, но не забравяйте и пържолата. Ако някой реши това да го практикува, то нека да отиде да си направи профилактични прегледи и след това да се консултира с някой лекар, но не с мен, защото аз не бих ви посъветвал. Някой друг, личен лекар например, който би се съгласил да ги прегледа и да следи състоянието”, коментира д-р Радин Цонев - началник отделение гастроентерология.

„На 3-4 месеца си правя изследвания за нивата на витамин B12 и витамин D и винаги съм в нормата, за желязото си правя на по-дълъг период, защото според мен не е толкова опасно на около 6 - 8 месеца, нямам никакви проблеми, чувствам се прекрасно и имам много енергия”, обясни Никола.

Набавя протеини от леща, нахут и ядки. Мазнини от маслини и залага на много плодове и зеленчуци.

Рецептата на Александра е друга – търси баланса в чинията. Мислено разделя чинията на три – половината пълна с плодове и зеленчуци, една четвърт с протеини – месо и яйца, останалото с въглехидрати – паста,картофи, а от време на време и по малко пица.

„Не може постоянно да си под ограничения (…) въпросът е в това човек да е щастлив, да пие вино, да яде хубава храна и да се усмихва, и това е моят начин на живот в момента – спорт всеки ден, само в неделя почивам, защото тялото ми трябва да се възстанови и съответно хубави моменти, хубави хора, хубава храна - това са нещата необходими на човек, за да бъде щастлив”, каза Александра.

„Аз съм човек на крайностите, но единственото нещо, в което не изпадам в крайности вече, казвам вече, защото преди не беше така, е храната (...) здравословният начин на хранене - което за мен означава баланс т.е. не избягвам храни.

Гледам да включвам белтъчини в почти всяко хранене, зеленчуци, ям риба и млечни продукти – от тях извара и млечни, консумирам яйца. Храня се по 4-5 пъти на ден. Не трябва да се изпада в крайности, това е. Аз понякога ям шоколад, тестени неща, но не го правя постоянно, това не е основна храна”, обясни Елена Петрелийска.

Такива са и препоръките на лекарите. Според психолога д-р Лазарова, грижата за здравето е важна и носи щастие и удовлетворение, но оказва се и тук е важна дозата. 

„Този опит за свръхконтрол, който налагаме, е опит да се контролира нещо, което реално не можем на 100%. Но вярата, че инвестираш в собственото си здраве е много стабилен мотив да се вманиачи или пристрасти към здравословно хранене и да внимава какво слага в устата си, защото има култ в днешно време да бъдем здрави, красиви и млади. Няма модели на уютно остаряване”, обясни д-р Ирина Лазарова.

А когато съзнанието и всекидневието са обсебени от стремежа към правилно хранене, може да се стигне и до вид хранително разстройство. Tерминът "Орторексия невроза" е въведен за пръв път преди 20 години от д-р Стивън Братман. Идва от гръцките Ортос - "правилен" и  "орексис" апетит.

„Грижата за тялото е нещо изключително важно. Но ако грижата за тялото отнема повече от 10% от времето, може би е проблем, когато се налага човек да отделя по 3 часа във фитнеса всеки ден. Нали си представяте, че времето за други неща изглежда недостатъчно”, допълни д-р Лазарова.

Така стремежът към здравословен живот може да измести цели основни аспекти от живота на човек – не само приятелите, но и семейството, работата или училището.  А понякога вманиачването по "правилно хранене" може да стигне степен, която да доведе до анорексия или булимия, а Елена се е върнала от там.

„Ако има човек, който каже, че се възстановил изцяло и нищичко не му е останало - лъже. Няма как да се излекуваш от това напълно, но фактът е, че се радвам на храната, мога да се радвам на храната и го правя”, каза Елена.

„Всеки трябва да разчита на сетивата си и да се храни така както му харесва, но без да залита”, каза д-р Радин Цонев - началник отделение гастроентерология.

„Храната е живот в крайна сметка – не трябва да мислим за нея като за нещо лошо и да става фикс идея. (...) Трябва да присъства незабележимо, защото, когато започнем да мислим по 16 часа - сега това трябва ли да го изям, мога ли – аз бях такава, и да се вманиачава, ама колко хапки е, полезно ли е, ама дали има много сол, дали няма захар, ти се вманиачаваш. В такъв случай по-добре иди и изяж една пица, защото психическият тормоз, който си налагаш да мислиш толкова много часове с какво се храниш е много по-вреден отколкото да изядеш една баничка”, каза Елена Петрелийска.

Така рецептата за здраве и удовлетворение за всеки е различна. Когато става въпрос за правилно хранене и спорт обаче отровата изглежда е в дозата. А един от начините човек да слезе за малко от въртележката на ежедневието, според психолозите, е да намери нещо, което истински обича и от време на време да си организира "бягство за него".