Симеон Стоянчов, по-известен като Малката Рижа, е с богато криминално досие и дълъг живот зад решетките, където неведнъж демонстрира, че може да прави каквото си поиска. И дори да го заснеме, с иначе забранения за затвора телефон. Той за първи път застава пред камера и разговаря с Росен Цветков.
– Ти колко време изкара в затвора, колко време от живота ти мина там?
– 10 години имам някъде. Сега съм на 30, кръгли... Да не ти кажа, че съм цвете. Понякога може да съм имал някаква малка виничка за нещо си, обаче чак да съм бил супер виновен, никога не съм се имал за виновен.
В България няма справедливост, никаква. Може ли мен, за това, че съм изгърбил два дилъра, да ми дадат 2 години, а някакъв въшкар, защото е носил пагони, екс полицай, застрелял брат ми в гръб през деня посред бял ден, да му дадат невинен.
Годината е 2009-та. След конфликт на пътя, при самоотбрана, екс баретата Петко Лисичков убива брата на Симеон – криминално проявения Калоян Стоянчов, известен в Бургас като Голямата Рижа.
– Колкото и да си полицай, отнел си човешки живот, трябва да застанеш зад постъпката си, да си понесеш последствията по закон. Но понеже живеем в България, тук няма закони никакви. Може ли мен да ме вкарат в затвора, точно след като съм погребал брат ми.
В момента, когато го застреляха, светът ми се преобърна на 360 градуса на квадрат. Отиваме да носим храна във Второ районно на приятелите на брат ми, там бях провокиран от един полицай...
Падна ми пердето, пуснах си торбите и тръгнах. Викам – ще му ръгнем една плесница. Това беше цялата случка… Затова лежах в затвора, трябва да си отворя километричната справка за съдимост… Брат ми за мен си е жив. Това, че не го виждам… той е там някъде и ме чака.
Веднага след стрелбата на мястото се струпват приятелите на Калоян, за да търсят саморазправа. Там е и Петър Низамов – Перата.
На последното видео на Голямата Рижа отново откриваме Перата. Низамов подема яростна защита на Калоян след смъртта му.
„Казвам се Петър, аз съм приятел на Калоян. Вярно, той не беше светец, може да е имал хулигански прояви, вярно, биеше се... То всеки може да бъде криминално проявен, но е важно в съда кой ще бъде изкаран виновен или невинен”.
– Тази компания с Перата... свързаха ви с наркотици тогава?
– Не желая да го коментирам това лице. Не знам за какво ми говориш. В негово лице виждам по-големия ми брат.
След смъртта на брат си, Малката Рижа влиза няколко пъти в затвора, включително и заради удара, който нанесе на фоторепортер.
– На мен ми беше супер тъп момент от живота. Водят ме към съда, някакъв идиот ме снима, това беше черешката на тортата, исках да го бутна да не снима, а то фотоапаратът му се залепи на мутрата, пукна веждата, взех две години в затвора… За това не съжалявам, пак бих го ритнал…
Аз не употребявам наркотици вече. Спрях, защото този път е безкраен. Съсипах си психиката по онова време от системно употребяване на наркотици, от синтетичните по-точно, дето ги готвят тук в мазетата. Всеки си мисли, че е готвач, а всъщност си продават отровата.
Бил съм в Централния, в Софийския, в Бургаския, Варненския, Пловдивския и съм спал и във Врачанския затвор…
– Какво си успявал да си вкараш, докато беше вътре?
– Тревичка съм си вкарвал, сам съм си организирал нещата. За моя консумация.
– Какво можеш да си поръчаш?
– Как да го поръчаш, то не е меню. Ако имаш връзки и познати и знаеш точно какво да си поръчаш, и река да има вътре, можеш да си поръчаш лодка. Няма кой да ти направи забежека там, братле.
Нощем, като те заключат, по закон, като чукнеш, старшината трябва да ти отвори. Обаче как да му чукнеш, като цялата килия е пълна с телефони и всеки си говори.
Сега си търся работа, нормална работа, още я търся, баща ми ме издържа с неговата пенсия. И така движим вкъщи, ниска топка по земята. Мога да зидам, да лепя плочки, топлоизолация.
Навсякъде ти искат справка за съдимост. На мен дори не ми задават въпрос – като си ме видят, поглеждат ме с коша предразсъдъци и ми казват – няма работа за теб. Няма какво да се сърдим.
