Какво е да режисираш политическа сатира в Русия: Интервю с Владимир Гурфинкел
Ще го чуете да казва, че политиците са болни хора
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 0
  • 0
    1
2111466005.jpg

Той е един от най-популярните режисьори на политическа сатира в Русия. Ще го чуете да казва, че политиците са болни хора. С Владимир Гурфинкел разговаря Леда Цветкова. У нас гостува неговата най-нова постановка „Руски мармалад”.

Владимир Гургинкел е руски театрален режисьор предимно на политическа сатира. Роден е в Уман, Украйна през 1962 г. Завършва Ленинградския и Киевски университет със специалност режисура.  Женен е и има 3 деца. Увлича се от машини и готварство. 21-вото издание на театралния форум у нас бе открито с премиерата на новата му постановка „Руски мармалад”.

– Здравейте, много ми е приятно.

–  Здравейте, взаимно е.

– Как се чувствате в България?

– В Пловдив, там много често казват „ние сме малка страна, това е един малък град и ние нямаме особени претенции”. Това за мен е една велика провинциалност, защото хората не се стремят въпреки всичко да бъдат първи. И това им дава възможност, по-съсредоточено да осмислят света.

Мегаполисът изисква непрекъсната борба, а провинцията дава понякога възможност да се погледне небето, на мен това повече ми харесва.

– Интересни заглавия режисирате: „Не Ромео и Не Жулиета”, сега „Руски Мармалад”. За тези, които не бяха на премиерата, какво е руският мармалад? Що за постановка е?

– Може ли да спомена още една премиера от миналия сезон, която аз направих. Много исках да направя спектакъл по текста на конституцията на руската федерация. Защото всяка конституция е мечта, за щастлив и свободен живот. Това винаги е един документ, който е роден с огромно количество кръв и нещастия и пречупени съдби.

Пиесата „Руски мармалад” е създадена от една от най-добрите писателки на XX и XXI век. Людмила Улицка е един невероятно мислещ философ на нашето време. Tя e избрала теми и сюжети и е пренесла тези герои стотици години напред.

– Може ли да ви върна малко назад във времето. Как всъщност избрахте тази професия? Кога разбрахте, че това е нещото, което искате да правите?

– Знаете ли, светът като че ли е пълен със случайности. Мен много ми се искаше, като всяко еврейско дете, да лекувам хора. Имах много роднини лекари. В един определен момент аз самият се разболях. Когато попаднах в болница, тогава бях тийнейджър, на съседното легло до мен лежеше режисьор. Той вече беше на една почтена възраст, но той ми каза една забележителна фраза: „Слушай, хората с болни тела са много, но хората които имат души на инвалид, са значително повече, само че това не се забелязва”.

И да лекуваш душите на хората и да постигаш това чрез способите на изкуството е много по-интересно, защото когато ти лекуваш други болести ти можеш да излекуваш себе си.

– Преди малко споменахте вашите роднини. Чела съм, че вашият дядо ви е водил на едно много интересно място, вярно ли е? Доста нетипично за дете.

– Когато бях малък дядо ме заведе на гробищата. Гробището е едно забележително място, от което не бива да се страхуваме. Трябва да разберем, че животът има край. Аз като последовател на моя дядо, с главата и сърцето си вярвам, че ми предстои един друг живот, но този живот има своя край. И трябва точно да се разбере. Дори едно малко момче трябва да знае, че всяка секунда е неповторима,че  ако днес той е проспал или не е съумял нещо да направи, той не е мъж, той не е направил онова, което е трябвало и той няма да може да предаде нищо на своите деца.

Точно на гробището действително виждаш колко е краен животът. И на гробището човек се зарежда, аз лично се зареждам с оптимизъм, защото разбирам, че аз не си губя времето, разбирам, че само един радостен човек, който не живее в потиснатост или депресия, на него му се усмихва съдбата. И именно в този момент, аз много искам да работя.

Ако стана президент един от първите закони, които бих издал, ще е да обявя национален ден за размисъл относно живота на гробищата.

– Като споменахте президента, познавате ли президента Путин?

– Слушайте, всички политици аз ги съжалявам, тяхната работа е много нещастна. В тази работа ти не можеш да бъдеш щастлив. Работа така мъчителна, да мислиш за онези неща, които не са свойствени за човека, един човек да отговаря за милиони, това не е възможно.

В края на краищата всяка власт деформира човека. Положителни чувства у мен може да създаде само човек, който е бил много малко във властта, а всички останали, които пребивават дълго във властта. За мен това са болни хора. Те са нещастни, аз към тях се отнасям като към тежко болни хора. Отговорих ли ви на въпроса?

– Питах ви как виждате България, а как виждате Русия днес?

– Знаете ли аз мога да видя Русия само от гледна точна на своята специалност. Последните събития свързани с арестуването на много скъпи за мен хора, Малабровски и Серебреников, театралните, за които каквото и да ми разказват, че ги подозират в икономически нарушения, аз със сърцето си вярвам, че това е лъжа. Аз виждам как човек е арестуван на снимачната площадка, това е една част от ужаса. Така се борят в целия свят само с хората, които не са съгласни с техните мисли.

Кажете ми поне една съдба на велик творец, който е бил щастлив в Русия. Обезателно първо ще убият, а после ще кръстят на теб кораб, ще ти издигнат паметник и ще те възхваляват. За съжаление, за огромно съжаление, руската история трагично се повтаря. Това е много тъжно. 

  • 0
    1
Още по темата
0 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре