Всяко дете трябва да има шанс за нормално детство. И докато много деца с увреждания продължават да нямат възможност да учат с връстниците си, има и добри примери. Такава е историята на Тошко от село Марково.

Всички деца в детската градина в село Марково знаят, че Тошко е различен.

- Не може да приказва, нерви се, като се изнервя се, бяга по стаите, казва Снежана Стойчева, маката на Тодор.
- Вие притеснявахте ли се да го пуснете на детска градина?
- Да, притеснявах се.
- Защо?
- Защото не е като другите деца. Защото другите деца могат сами, а той не може.

Учителите в селото нямат опит в отглеждането на дете със специални образователни нужди, но това не ги спира да отворят вратите на детската градина за момченцето.

„Още като дойде детето, аз видях, че не е като другите дечица. Че е с много по-специални изисквания. В първия момент дори тук помощният персонал лекичко се отдръпна отстрани от самия страх какво може да се случи с подобно детенце.

Той започна да се самонаранява. Това беше може би най-страшното, което видях, но не го изпуснах от очи нито за момент”, разказа Борислава Петрова.

Тошко е роден с умствена изостаналост. При постъпването си в детската градина детето е агресивно и не общува с останалите.

„Впоследствие какво става - групата го приема, дечицата виждат, че нещо се случва, че с Тошко нещо не е както трябва. И задават въпроса: "Госпожо, Тошко защо не говори? Тошко защо ни бие? Тошко защо изобщо не иска да играе с нас?" Започнахме по съвсем детски начин да обясняваме, че Тошко е малко по-различен, защото е малко по-мъничък и не може все още да говори, но когато му помагаме, когато му съдействаме, той ще бъде много по-добре развит, отколкото в момента. И дечицата започнаха да му помагат”, обясни директорката на ЦДГ "Ален Мак" в село Марково Борислава Петрова.

Помощ учителите получават от специалистите от Семейно-консултативния център в Нови пазар.

„Това, което ще направим е да организираме пространство, в което пространство детето се приема като уникално. Независимо от това дали е различно, дали неговото поведение се приема от околните за странно, неприемливо, с агресивни прояви. Много често такова поведение се приема за психично страдание. Това, което можем да направим е да организираме различни ателиета. Ние не чакаме те да дойдат със своя проблем, а ние ходим и правим каквото можем”, каза Даниела Градева, психолог в Семейно-консултативен център, гр. Нови пазар.

„Подадох много смело ръка на майката, защото аз искам да помогна на това дете. Ние искаме да видим какво се получава от нашия труд, дано да има резултат”, сподели директорката Борислава Петрова.