Сега ще ви разкажем за едно момче, чието детство преминава в дом за деца, а днес самият той помага на деца. Това е история за вярата - в Бог, в доброто и най-вече в себе си.
Животът на Здравко започва в институция. Оставили го, защото бил последното дете в многодетно семейство и нямало как да се грижат за него. По думите му този живот не е толкова зле, институцията „изгражда”.
Първите 18 години, неговият дом е дом и на десетки други изоставени деца. Възпитателите си не нарича семейство, а приятели. А майка си и баща си намира веднага, след като оставя институцията зад гърба си.
„Казах, че тези хора ще ги намеря. Пък каквото ще да става. Но се страхувах, а и отчаян си бях донякъде – как ще ме приемат. Дали ще ме отхвърлят. Аз се правих на здрав, излъчвах някаква трудност, а то всъщност не е точно така. В социалната институция донякъде хубаво е, че урока, който дават е, че се научаваш да прощаваш. Изработваш някакъв модел да се учиш за живота”, споделя Здравко.
Да бъде приет и да завърши университет за Здравко е чудо.
Образованието си продължих въпреки моите трудности, за да помагам на другите и на себе си. Защото няма нищо по-хубаво от това да помогнеш на себе си и на друг, казва той.
Завършил е социална педагогика и има специализация по детско-юношеска и училищна психология. Сега учи магистратура - приложна психология в Пловдив.
По повод трудностите по време на следването си Здравко споделя, че негов професор му е казал винаги да бъде три крачки пред другите и да не се доверява на никой.
„Имало е обиди, имало е дискриминация, но аз това го оставям. Аз знам, че като съм честен гражданин, колкото се старая да бъда, горе-долу младежите и приятелския ми кръг. Странното е, че повечето са от български произход”, коментира той.
„Понякога аз се срамувам от моя произход. Хайде, аз днес не съм откраднал нищо, но другият, който краде не мога да му променям нагласата. Ние се стараем заедно с моята колежка, която е също ромски медиатор – аз изпълнявам ролята на ромски медиатор, да променим нагласите. Но това е много труден процес. Ние сме между чука и наковалнята”, категоричен е той.
От няколко години Здравко работи в Международен младежки център в Стара Загора.
Помага на младежи от ромски произход да се адаптират в група и да работят с тях. „Другото, с което се занимавам – водя клуб, който е доста интересен. Клуб на популярната психология. И в началото беше много интересно, защото имахме много голяма група. Явно младежите се нуждаят от помощ, а и някой да ги изслуша. Това правя аз”, посочи той.
„Щастлив не, но пък доволен. Щастлив е силно казано. Но съм доволен от това, което имам и каквото давам. Защото пък трябва да оценявам каквото имам, защото пък като го загубя е най-тежко”, коментира Здравко.
