Колко от кашкавала в българските търговски вериги е истински и колко – съвсем не, индикации дава изследване на асоциацията „Активни потребители” и Центъра по биология на храните.
То обхваща 10 марки от по-евтиния кашкавал – такъв, който може да се намери по магазините на цена от 9 до 12 лв.
Оказва се, че най-честите нарушения са свързани с влагането на растителни мазнини и нишестета в продуктите, както и неспазване на законовите изисквания при етикирането на продуктите.
Сред другите са високото водно съдържание – по БДС сухото вещество в кашкавала трябва да е поне 56%; както различно съдържание на белтъци, мазнини или въглехидрати. Последните, например, трябва да са много малко, под 1,5%. Ако са повече, говорят за влагане на нишесте.
Ето резултатите от изследването на „Активни потребители” (кликнете върху таблицата за по-голям размер):
Има и откровени имитации на кашкавал, „сглобени” от немлечни мазнини и сухо мляко.
Влагането на немлечни мазнини в продукт, наречен „кашкавал”, пък е строго забранено, но през последните години тестовете на „Активни потребители” няколко пъти са регистрирали подобни имитации.
В сегашният тест при две от 10-те изследвани марки се установява, че млечните мазнини са напълно заместени от хидрогенирани растителни мазнини.
През 2016 г. млекопреработвателни предприятия са внесли поне 12 хил. т палмово олио, сочи анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство. Всичко това сме изяли под формата на сирене, кисело мляко, кашкавал, банички и др., посочват от „Активни потребители”.
Вижте още във видеото:
