До 1.8 млрд. лв. със сигурност могат да се съберат от КТБ

Икономистът коментира пред bTV какво следва след отнемането на лиценза на банката

Г-н Ангелов, КТБ официално не е банка. Какво следва оттук нататък?

Оттук нататък следва истинската работа. Досега беше подготвителната част. 5 месеца, доста дълго подготвяне, но след отнемането на лиценза започва истинската процедура по несъстоятелност, т. е. събирането на лошите кредити на КТБ, което в зависимост от това колко бързо се прави, може да продължи 1-2 години или 15-20 години, защото сме имали такива случаи.

Т.е. тук е истинската работа по възстановяването на средствата и овъзмездяването на Фонда за гарантиране на влоговете, който от своя страна трябва да върне, кредита, който е получил от държавата.

Възможно ли е накрая да се окаже, че няма от кой да се съберат тези пари, предвид начина, по който  е работила банката, както стана ясно?

Със сигурност някакви пари ще бъдат получени , дори в момента, след всички цесии и прихващания, в активите на КТБ се водят 1 млрд. 800 млн. лв., част от тях, около 1/3, вече са превърнати в пари и стоят по сметки в БНБ . т.е. със сигурност, поне тези пари могат да бъдат взети.

Въпросът е отвъд тези 1.8 млрд.лв. колко могат да се съберат. Т.е. наистина лошите кредити на лошите кредити. Това ще  зависи от две неща - наемането на международна компания, която да проследи сделките и да докаже, кои активи са купени с пари от КТБ и след това вече в България съответните съдебни процедури за вземането на съответните активи и тяхното осребряване. Това ще бъде истинският тест.

КТБ вече официално не е банка

ВАС отхвърли жалбата срещу отнемането на лиценза на трезора

Според мен 1.5 – 1.8 млрд. лв. могат да бъдат събрани, но тази разлика от 1.8 млрд. до 6 млрд. лв, всъщност ще е показателна доколко ефективно се работи.

Доколко фирмите, които стоят между кредитите от  КТБ и фактическите активи ще попречат на проследяването на парите?

В една нормална банкова сделка всеки, който е взимал ипотечен или фирмен заем, знае, че срещу кредита стои обезпечение - ипотека, залог, кредитът по някакъв начин е гарантиран. Ако кредитът не се плаща, всъщност банката взема обезпечението и преследва длъжника да си плати.

Докато в случая са създавани фирми-еднодневки, през които парите само са минавали и са отивали в офшорни компании за покупка на други активи, но те не са заложени в самата банка.  Т.е. нямаме залози, ипотеки и реално обезпечение на кредитите и това, което ще затрудни събирането, тъй като не е толкова лесно да вземеш едно имущество, което е минало през пет фирми, включително няколко офшорки, защото трябва да докажеш, че е купено с пари от банката.

Вероятно в няколко различни държави трябва да го докажеш и след това да пристъпиш към осребряване, много по-лесно е ако имаш ипотека - отиваш в съда и осребряваш актива, но без залог и без обезпечение ще трябва да се мине през много по-сложни процедури, каквито не са тествани в България.

Ние не сме имали такъв случай в България, за да знаем дали съдебната система може да постигне такива резултати.

Т.е. това налага наемането на международна компания, която реално да проследи пътя на парите?

Именно, понеже тук не сме имали такива случаи, най-ефективно е да се наеме компания, която в други държави е решавала такива случаи, тъй като банки са фалирали в много страни и са преследвани активи в много страни - има фирми с такъв опит. Затова една такава фирма ще бъде много по-ефективна, докато ако разичтаме на собствен опит ще бъде много по-трудно.

Гледайки предишни фалит на далеч по-малки банки у нас, досега нямаме много добър местен опит. Затова имаме нужда от бърза експертиза. Колкото повече време минава толкова по-малко може да се събере.

Доколко промените, които ще позволят на прокуратурата да отменя сделки, могат да повлияят?

За мен най-важното нещо е синдиците на банката, заедно с международната компания да съберат доказателства, къде са  отишли парите от банката и да вземат обратно активите. Дали прокуратурата ще се намесва в сделки или не, не отменя нуждата да се докаже връзката и по съдебен ред да се върнат активите, както и да се оспорят цесиите и прихващанията, които са направени преди отнемането на лиценза.

Това е важното, а дали БТК се води на името на Цветан Василев или на друг собственик, това не е толкова важно. Важно е собствеността да бъде взета и върната в КТБ.

Това за мен е реалното предизвикателство  - как и по какъв начин и с какви правни средства ще се случи.