ДКЕВР поиска лицензите на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго – Про"

Застрашавали енергийната сигурност

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране откри процедури за отнемане на лицензиите за извършване на дейността „обществено снабдяване с електрическа енергия“, издадени на ЕВН България Електроснабдяване, ЧЕЗ Електро България и Енерго-ПРО продажби, съобщиха от енергийния регулатор.

До решението се стигна след жалба на Националната електрическа компания във връзка с практиката на трите ЕРП-та да задържат плащания към НЕК или да си прихващат компенсациите за изкупената от тях зелена енергия.

„Действията на ЕВН България Електроснабдяване, ЧЕЗ Електро България и Енерго-ПРО продажби лишават НЕК от необходимите парични средства за осъществяване на лицензионната си дейност. Това води до фактическо блокиране на цялостната дейност на НЕК и до невъзможност да извършва разплащания към производителите на електрическа енергия. По този начин реално е застрашена сигурността на доставките в енергийната система”, пишат от ДКЕВР.

Към настоящия момент, по предоставена информация от НЕК, задълженията на трите електроснабдителни дружества са нараснали до 347, 6 млн. лв., от които: ЕВН България Електроснабдяване дължи 216, 6 млн. лв., ЧЕЗ Електро България дължи 67.3 млн. лв. и Енерго-ПРО продажби дължи 63.7 млн. лв.

Трите дружества имат седемдневен срок, в който да преустановят нарушенията и да отстранят последиците от тях т.е. да платят задълженията си към НЕК. Според експерти, това е малко вероятно, тъй като би довело до фалит на компаниите.

В двуседмичен срок ЕРП-тата могат да предоставят писмени становища по решенията на ДКЕВР.

ЧЕЗ: Изумени сме

Изумени сме от Решението, което ДКЕВР е взела за стартиране на процедура по отнемане на лиценза на ЧЕЗ Електро България. За подобни крайни действия липсват всякакви основания, тъй като ЧЕЗ Електро България работи изцяло в съответствие с българското и европейското законодателство и при стриктно спазване на лицензионните си задължения.

Това се посочва в официална позиция на дружеството, изпратена до медиите. От компанията припомнят, че ЧЕЗ е публично дружество и като такова "ще изразява публично позицията си в съответствие с изискванията на нормативната рамка по начин, защитаващ интересите на неговите акционери, инвеститори и клиенти.“

Няма страшно

Независимият регулатор отказа да говори пред медиите. Думите останаха за политиците. Енергийният министър обясни, че е бил грешно интерпретиран и не е говорил за национализация на ЕРП-тата, а премиерът Пламен Орешарски се опита да успокои духовете.

„Аз също се надявам, че няма да се стигне до отнемане на лицензи. От това дали има кой да доставя ток, не се притеснявайте, да видим как ще този спор как ще завърши, как ще се защитят ЕРП-тата”, каза министър-председателят.

След края

Според закона дори да се стигне до отнемане на лиценз, начело на електроснабдителтените дружества трябва да бъде назначен служебен управител, който да гарантира доставките на ток. Засега обаче управляващите не бързат с тази хипотеза, а нагласата е по-скоро ЕРП-тата да платят на НЕК до седмица.

„Имат финансови активи имат някакви приходи. в крайна сметка те са тези, които събират парите от всички нас. Проблемът е в това, че ги събират от нас и не ги дават на НЕК, с което застрашават националната сигурност”, коментира Явор Куюмджиев от БСП.

„Не би трябвало обществеността да се притеснява, че това решение ще влияе на цената на електроенергията”, успокои и председателят на енергийната комисия в парламента Рамадан Аталай.

Опасност от режим на тока няма, твърдят и от бранша. Още повече, заради топлото време и ниското потребление електоренергийният системен оператор намали мощностите на АЕЦ Козлодуй с 30%, както и производството на зелена енергия от вятър и слънце с 40 на сто.

Срокът, в който електоразпределителните дружества могат да поискат да им се признаят разходите за зелена енергия изтича в края на месеца. Вече има искания за поскъпване на тока с 9%. Решението на регулатора за цената на тока от 1 юли предстои.

Предисторията

Преди дни от медийни публикации стана ясно, че НЕК е в технически фалит, като според „Капитал” причината е в изкуственото задържане на цените на тока на ниски нива. По това време се активизира и битката между държавата и енергодружествата, които твърдят, че са били подложени на рекет.

Бяха им наложени максималните допустими от закона глоби в размер на 1 млн. лева и те трябваше в рамките на дни да внесат десетки милиони. Две от ЕРП-тата предложиха да внесат част от поисканото, но предложението беше отхвърлено.

Политици от левицата и даже ресорният министър Стойнев намекнаха, че е възможно държавата да има роля в управлението на енергодружествата, макар това да не било задължително национализация.

Според управляващите, случващото се няма да повлияе на цената на тока, опозицията обаче очаква поскъпване.